О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№151

София, 04.03.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело № 4035 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Т., чрез адв. Ю. С., срещу въззивно решение №1156 от 09.06.2020г., постановено по в. гр. д.№438 по описа за 2019г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение №7273/21.11.2018г. по гр. д. №9338 по описа за 2017 г. на Софийски градски съд, І-ви бр. състав. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от ищеца И. Т. срещу С. Д., в качеството й на наследник на Е. Х. Д. иск с правна квалификация чл.72, ал.2 СК във вр. с чл.60, ал.3 СК и е оставен без разглеждане като недопустим, предявеният от ищеца И. Т. срещу Р. Г. А. иск с правна квалификация чл.68 СК.

В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

В представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, което е уточнено допълнително, допускането на касационното обжалване се търси в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по въпросите, които се извеждат след уточнение и конкретизация, свързани с това следва ли въззивната инстанция да обсъди ДНК експертиза, която не е изготвена съгласно изискванията на ГПК след като протоколът от нея не е подписан от ответницата по делото и което означава, че не е съгласна с изводите, оспорва я и следва да иска повторна експертиза, следвало ли е такава да се...