О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№82

София, 04.03.2022 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на втори март две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

като разгледа докладваното от съдия Декова частно гражданско дело № 344 по описа на Върховния касационен съд за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от „Аеропак инженеринг” ООД против определение № 2594 от 06.10.2021 г., постановено по в. ч. гр. д. № 2578/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 273305 от 10.05.2021 г. по гр. д. № 5230/2020 г. по описа на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по делото, поради неизпълнение на указанията за отстраняване на нередовностите на исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение, иска се отмяната му и продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове.

Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу обжалваемо определение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.

Производството е образувано по искова молба на „А. И. ООД срещу Б. Н. Б. и К. Н. Б.. Ищецът твърди, че през октомври 2006 г. дружеството е сключило с Б. Н. Б. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в сграда, която е следвало да бъде построена в УПИ * в кв. * по плана на [населено място], местност „***”, а именно: апартамент № 7 на 4-ти етаж с площ от 105 кв. м. и гараж със застроена площ между 30 и 36 кв. м., находящ се в първи или втори подземен етаж срещу продажна цена от 135 000 евро. На 18.09.2011 г. ответникът Б. Н. Б. прехвърлил вземанията си по сключения договор на К. Н. Б.. Ищецът поддържа, че има правен интерес от прогласяване нищожността на договора за цесия поради неспазена нотариална форма, несъобщаване на длъжника, прехвърляне на несъществуващо вземане поради липса на индивидуализация, касаеща недостроен имот. В изпълнение на указанията на съда за отстраняване на нередовностите на исковата молба, с молба от 10.10.2018 г. ищецът сочи, че е предявил два кумулативно обективно съединени искове за прогласяване на нищожност на договора за цесия и на предварителния договор за продажба на недвижим имот. По отношение на предварителния договор сочи, че е с невъзможен предмет, тъй като имотът не е бил построен към датата на сключването му, няма начална дата с оглед определяне на 5-годишния давностен срок за изпълнение на поетото от ищеца задължение, като същото е погасено и по давност. По отношение на втория договор, допълва като основание за нищожност липсата на достоверна дата. В уточнителна молба от 08.03.2019 г. ищецът сочи, че е предявил един иск – за прогласяване нищожност на договора за цесия, като предварителният договор е посочен единствено с цел разяснение и конкретизация на фактическата обстановка и в този смисъл е уточнил петитума. В изпълнение на дадените от съда с разпореждане от 08.03.2021 г. указания ищецът депозира „нова, поправена искова молба”, като в тази искова молба са посочени като ищци, освен юридическото лице и две физически лица. От фактическа страна сочи, че дружеството е сключило през м. октомври 2006 г. с Б. Н. Б. договор за продажба на недвижими имоти за сумата от 135 000 евро, платима на три вноски, при достигане на различни етапи от строителството. Твърди, че на 01.10.2007 г. между купувача Б. Н. Б. и Л. П. и М. Г.-П. е сключен договор за поръчка с предмет представителство на купувача в отношенията му по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от м. октомври 2006 г., като доверителят е следвало да предаде на доверениците сумата от 100 000 евро, необходима за изпълнение на поръчката. Доверениците са поели да отговарят солидарно за изпълнението на задълженията и са учредили в обезпечение ипотека върху притежаван от тях недвижим имот. Сумата от 100 000 лв. е преведена по сметка на М. П.. В началото на 2008 г. собственикът на дворното място отказал да учреди суперфиция, като Л. П. предложил на Б. Н. Б. недвижим имот, надхвърлящ поетото задължение по предварителния договор, вместо връщане на сумата от 100 000 евро. С договор за цесия от 18.09.2011 г. Б. Н. Б. е прехвърлил на К. Н. Б. всички свои вземания към дружеството, произтичащи от предварителния договор от октомври 2006 г., а с договор от 26.07.2021 г. – вземанията по договора за поръчка от 01.10.2007 г. На свой ред К. Н. Б. е завела дела срещу „Аеропак инженеринг” ООД, по които дружеството е осъдено да заплати сумата от 27 000 евро на основание чл. 92, ал. 3 ЗЗД и сумата от 6500 евро – на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, както и на основание чл. 284, ал. 2 и чл. 86 33Д – сумата от 100 000 евро, ведно със законна лихва за забава. Въз основа на издаден изпълнителен лист срещу физическите лица са образувани две изпълнителни дела срещу дружеството. Ищецът поддържа, че нищожността на договорите може да бъде предявена неограничено във времето, като евентуалното уважаване на исковете би довело до промяна в отношенията. По отношение на договора за поръчка сочи, че не е сключен в законоустановената форма (нотариална), накърнява добрите нрави поради непропорционалност на престациите, правните действия доверениците следвало да извършват сами със себе си, тъй като са управител на дружество и продавач по предварителен договор, договорът заобикаля закона, тъй като доверениците предоставят свой имот в обезпечение, което води до несъвместимост на резултата от сделката. По отношение на договора за цесия от 26.07.2012 г. сочи, че е нищожен, тъй като касае прехвърляне на вземане по договор за поръчка, за който са изложени самостоятелни възражения за нищожност. По отношение на договора за цесия от 18.09.2011 г. твърди, че е нищожен като привиден. Липсва уточнение срещу кого от двамата ответници се предявява иска за нищожност на предварителния договор от октомври 2006 г., като няма и нарочно изявление за оттегляне по смисъла на чл. 232 ГГК. Общо е формулиран петитум, без разграничение за кои от исковете от кой ищец и срещу кой ответник се предявява, с който се иска да се прогласи нищожност на договор за поръчка от 01.10.2007 г.; на договор за цесия от 18.09.2011 г. и на договор за цесия от 26.07.2012 г.

Въззивният съд е приел, че ищецът не е изпълнил дадените указания – не обосновава правен интерес от предявяване на исковете, като единствено твърди, че същите могат да бъдат предявени безсрочно. Съдът е посочил, че ищецът е следвало да обоснове какви конкретни свои права би защитил при уважаване на исковете за нищожност на договор, сключен между трети лица, като правният интерес не се предполага. Обстоятелството, че по приключилите съдебни производства срещу ищеца е образувано изпълнително дело не обосновава правен интерес, т. к. се касае за приключили дела по чл. 93 33Д и чл. 284 ЗЗД, формирали сила на пресъдено нещо между страните. Съдът е изложил съображения, че дори да се предположи, че искът би бил уважен, решението по настоящото дело, това няма да доведе до преразглеждане на вече приключилите съдебни спорове и изпълнителните дела срещу ищеца биха продължили; че доколкото ищецът не е страна по договора за цесия 18.09.2011 г., за да се разгледа правен спор за действителност на договор между трети лица, този интерес следва да е обоснован. Още повече, че за ищеца е от значение съществуват ли и какви са задълженията му по предварителния договор, а не дали дължи изпълнение на цедента или на цесионера. Отделно от това липсва и уточнение срещу кой от ответниците се предявява иска за прогласяване нищожността на предварителния договор от октомври 2006 г. – дали срещу Б. Н. Б. или срещу К. Н. Б., въпреки изричните указания в тази насока; не се сочи основание за претенцията срещу втория ответник при твърдение, че същата не е придобила права по договора за цесия.

Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото жалбоподателят е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки, да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и на очевидна неправилност на определението. Формулирал е следните въпроси: 1. „Длъжен ли е въззивният съд да прецени всички доказателства, доводи и възражения на страните, като конкретно, ясно и точно да изложи в акта си върху кои доказателства основава възприетата фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва и на кои не, кои възприема и кои не?”; 2. „Може ли отговорността за изпълнение/неизпълнение на конкретни задължения на страна по нищожен предварителен договор да обосновава неин правен интерес от неговото провъзгласяване за нищожен?”; 3. „Може ли да бъде разглеждана в едно съдебно производство нищожността на два договора – правопораждащ и правоприемащ и кои следва да са страните по него? Може ли да бъде прогласена нищожност на договор за цесия в едно съдебно производство ведно с прогласяването нищожността на неговия правопораждащ договор и има ли правен интерес страна по правопораждащият договор да иска освен провъзгласяване нищожността на своя договор, така и на правоприемащият договор, тогава, когато с него се прехвърлят частични права по правопреграждащия договор към трето лице? Кои са страните по такъв спор?“ и 4. „Ако в определение, преграждащо делото въззивният съд не обосновава с доказателствата по делото изводите си то може ли такъв съдебен акт да квалифицира като очевидно неправилен? И правилен или очевидно неправилен е акт, чиито изводи са произлезли от неясни указания към страна?“.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението въпроси. Първият въпрос не може да послужи за общо основание за допускане на касационното обжалване, същият е твърде общо зададен и не се отнася към конкретно правно разрешение на въззивния съд. Вторият въпрос е неотносим, защото въпреки многократните указания, ищецът не е посочил срещу кого предявява иска за недействителност на предварителния договор за продажба на недвижим имот и интереса от иска, като с него ищецът цели да се освободи от задълженията си по договора, за които са налице влезли в сила осъдителни решения. Третият въпрос, касаещ правния интерес на длъжника да предяви иск за прогласяване на нищожността на договор за цесия е относим, но същият е разрешен в съответствие с приетото в практиката на ВКС. Установените в практиката на ВКС разрешения относно правния интерес на длъжника да заяви недействителност на договор, в който не участва може да бъде диференцирано. Налице е правен интерес за предявяване на иска по чл. 26 ЗЗД за трети спрямо атакувания договор лица, само когато се засягат техни права и признати от закона интереси /определение № 372/2015 г. ч. т. д. № 244/2015 на ВКС, I т. о, решение № 90/2015 г. по гр. д № 4406/2014 г. на ВКС, III г. о и др./, която преценка е конкретна за всеки отделен случай. Длъжникът не е страна по договора за прехвърляне на вземането, но действието на цесията спрямо него има за последица правото на цесионера да иска изпълнение от длъжника и съответно - задължение длъжникът да престира на цесионера. Цесията е предвиден в закона случай по смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗЗД. След съобщаване на цесията по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, старият кредитор се счита за заменен с новия кредитор, като се постига резултат, аналогичен на активната субективна новация, но без длъжникът да е страна по договора между цедента и цесионера. С уведомяването на длъжника за извършената цесията, интересът му е изцяло защитен – от този момент нататък той знае, че следва да престира на новия кредитор, като му противопостави всички свои възражения, които произтичат от договора с цедента и които имат отношение към конкретно прехвърленото вземане. Всички уговорки между цедента и цесионера са въпроси, свързани с правоотношението между тях, вкл. основанието за сключване на договора, предмета му, съгласието за пораждане на правните му последици и плащането на цената, ако такава е уговорена. Следва да се посочи, че частният жалбоподател е посочил основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е аргументирал защо счита, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Съгласно приетото в т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, респ. определение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Жалбоподателят не е посочил съдебната практика, нуждаеща се от осъвременяване. Съгласно цитираното тълкувателно решение, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, респ. определение, е от значение за развитие на правото и, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване.

Настоящият съдебен състав не намира обжалваното определение да е очевидно неправилно. Становището на жалбоподателя за очевидна неправилност е несъстоятелно и е налице отъждествяване на очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2 ГПК с неправилността по чл. 281, т. 3 ГПК. Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК е самостоятелно и предпоставя порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Предвид изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на определението.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2594 от 06.10.2021 г., постановено по в. ч. гр. д. № 2578/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: