4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 147

гр. София, 02.03.2022 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: Симеон Чаначев

Членове: Александър Цонев

Филип Владимиров

като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 3307/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано по касационна жалба, подадена от „Юробанк България“АД, с която се обжалва решение № 260512/21г. на Пловдивски окръжен съд, в частта, с която са обявени за нищожни две клаузи от договор за кредит. Първата е клаузата на чл. 3, ал.3 от Договор за кредит Н./ 09.05.2007г., предвиждаща плащане на наказателна лихва за просрочена главница в размер на възнаградителната лихва плюс 10 пункта, като нищожна на основание чл. 143, т.5 (задължение за плащане на необосновано висока неустойка), т.10 (налага се на потребителя приемане на клаузи, с които не е имал възможност да се запознае преди сключване на договора) и т.12 (позволява на търговеца едностранно да променя характеристиките на услугата) от Закона за защита на потребителите, и втората клауза е на чл. 12 от Допълнително споразумение от 07.10.2014г., предвиждащ задължение да се плаща месечна такса за администриране на просрочен кредит съгласно Тарифа на банката, като нищожна на основание чл. 143, т.10 (налага се на потребителя приемане на клаузи, с които не е имал възможност да се запознае преди сключване на договора) от ЗЗП.

В изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване на две основания. Първо, на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, относно въззивното решение, в частта, с която е прогласена нищожността на чл. 3, ал.3 от Договора за кредит, по следните два въпроса: Първо- „Неравноправна ли е клауза от договор за кредит, когато клаузата определя плащането на наказателна лихва върху...