О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 8

София, 05.01.2023 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети януари, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева ч. гр. дело № 3921 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от П. Т. П. против определение № 1365 от 16.11.2021 г. по ч. гр. дело № 2780 по описа за 2021 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено протоколно определение от 09.09.2021 г., постановено по гр. д. № 9915/2021 г. на Пловдивски районен съд, с което е прекратено производството по делото в частта му за произнасянето по издръжката на малолетното дете Т. П., дължима от бащата - касатор.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на въззивното определение, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и като необосновано. Счита, че компетентен да разреши спора между родителите за целия комплекс права и задължения, включени в родителската отговорност, включително за размера на издръжката на детето, поради тяхната връзка на обусловеност, е българският съд в лицето на сезирания такъв, а именно Пловдивски районен съд. Посочва, че и двамата родители, и детето са български граждани, с постоянно и обичайно местопребиваване в Република България. Позовава се на разпоредбата на чл. 87, ал. 1 КМЧП, съгласно която задължението за издръжка се урежда от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на търсещия издръжка. Предвид изложеното, моли обжалваното определение да бъде отменено като неправилно, а делото – върнато на сезирания български съд за разглеждане и решаване на въпроса за издръжката на детето.

В изложението по чл. 284, ал....