О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2452

София, 31.07.2025 година

Върховен касационен съд - Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на тридесет и първи юли, през две хиляди и двадесет и пета година, в състав :

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучковаслед като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова ч. т.д.№ 956 по описа на ВКС за 2025г. и, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, вх.№ 2354/28.03.2025г. по вх. рег. на АС - Варна, подадена от ищцата А. П., чрез адв.К. Т., срещу определение № 129/12.03.2025г. по възз. т.д. № 372/2024г. на АС - Варна, с което е оставена без разглеждане молбата, с правно основание чл.250 ГПК, за допълване на постановеното по делото въззивно решение № 324/05.12.2024г.

В частната жалба са релевирани доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение, а искането е за неговата отмяна и за връщане на делото на въззивния съд за изрично произнасяне по нищожността на чл.4 от анекс №2 към процесния договор.

С писмен отговор насрещната страна, ответникът „УниК. Б. АД, чрез адв.Й. С. и адв.С. Ш., оспорва частната жалба и моли да бъде отхвърлена.

Съставът на I т. о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.274, ал.2 ГПК, приема следното:

За да постанови обжалваното определение, съставът на апелативния съд е изтъкнал, че на допълване по реда на чл.250 ГПК подлежи диспозитивът на съдебния акт, тъй като именно в него е обективирана волята на съда, но липсва възможност за допълване по реда на чл.250 ГПК на мотивите. Приел е, че в случая диспозитивът на въззивното решение съдържа произнасяне по предявения иск, с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, като в него съдът не дължи произнасяне по направените от страните доводи, възражения и оплаквания, а ги разглежда само в мотивите, чиято непълнота не обуславя извод за непълнота на решението. По тези съображения е направен краен извод, че молбата за допълване на решението е недопустима.

Тези изводи следва да бъдат изцяло споделени.

Съгласно разпоредбата на чл. 250 ГПК, страната може да поиска да бъде допълнено решението, когато съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Константна и непротиворечива е практиката на касационния съд, че на допълване по реда на чл. 250 ГПК подлежи само диспозитивът на решението, който следва да съответства на търсената защита. Допълване по реда на чл. 250 ГПК се допуска, когато липсва такова съответствие, респ. съдът е пропуснал в решението си да се произнесе по някой от предявените искове. Когато искането за допълване е обосновано с доводи за непълнота на мотивите, като се претендира произнасяне по конкретни доводи, възражения и искания, наведени от страната в хода на процеса, не са налице предпоставките за постановяване на допълнително решение по посочения ред, тъй като при наличието на краен съдебен акт на съответната инстанция предметът на делото е изчерпан пред нея с произнасянето й по съответния иск и постановеният диспозитив не може да бъде изменен. Процесуалният пропуск съдът да даде отговор на наведените от страната доводи и възражения във връзка с поддържаната от нея защита при разрешаването на спора е основание за преценка на правилността на крайния съдебен акт от по-горната инстанция /в случай, че актът подлежи на обжалване /.

В случая производството пред съда е образувано по предявения от А. П. против „УниК. Б. АД осъдителен иск, с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД. Въведеното с ИМ и уточняващата молба от 29.05.2023г. основание е нищожност на отделни договорни клаузи на сключения между страните договор за кредит и нищожност на анекс № 2 към него. С въззивното решение, чието допълване се иска, след частична отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната част, предявеният иск е частично уважен, а в останалата отхвърлителна част първоинстанционното решение е потвърдено. Крайният извод на въззивния състав е направен въз основа на съдържащия се в мотивите анализ на въведеното основание на исковата претенция. Видно от молбата на ищцата от 24.01.2025г., искането за допълване на въззивното решение се основава на оплакване за непълнота на изложените от въззивния съд мотиви, като в нея не се съдържа искане за произнасяне с допълнителен диспозитив по част от предмета на делото, по който е налице пропуск за произнасяне. Ето защо, молбата за допълване на въззивното решение е недопустима и правилно е оставена без разглеждане.

Поради изложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от това, съставът на I т. о.:

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение № 129/12.03.2025г. по възз. т.д. № 372/2024г. на АС - Варна.

Определението е окончателно.

Председател:

Членове