Производството е по чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Е. С. от гр. Х., срещу Решение № 255 от 14.01.2013 г. по адм. дело № 334/2012 г. на Административен съд гр. Х.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно съдът е приложил разпоредбата на чл. 114, ал. 4 от КСО. Претендират се сторените по делото разноски пред двете инстанции.
Ответникът - Директорът на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Х. не излага становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Посочва, че видно от чл. 162, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 1 от ДОПК вземанията на държавата за незаконосъобразно извършени осигурителни разходи са публични, поради което за тях се прилага и ДОПК за неуредените в КСО случаи. По своите правни последици приема, че прихващането по чл. 114, ал. 4 от КСО представлява принудително изпълнение, тъй като без съгласието на кредитора се осъществява прихващане между дължими на него суми от ДОО. Приема, че нормата на чл. 105 от ЗЗД е императивна и след като предвиденото в чл. 114, ал. 4 от КСО прихващане е в противоречие с нея, то не е налице правната фигура на прихващането. Също така излага доводи, че чл. 114, ал. 4 от КСО изрично препраща към ДОПК, а в чл. 213, ал. 2, т. 1 от ДОПК е регламентирана изрична забрана за допускане на принудително изпълнение върху обезщетенията по социалното осигуряване.
Настоящият състав приема на Върховния административен съд, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и е процесуално допустима, като подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен преклузивен срок. По същество същата...