Образувано е по касационна жалба на П. И. Х., гр. Н., чрез проц. си представител адв. Ц. В., против Решение № 2163/03.12.2013 г., постановено по адм. д. № 2337/2012 г. по описа на Административен съд Бургас. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна.

Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила.

Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от П. Х., гр. Н., против заповед № РД-14-26/01.10.2012 г. на зам. началник ДНСК, гр. С., с която е разпоредено премахването на незаконен строеж, наименован: "тавански етаж-надстройка над втори илищен етаж от съществуваща сграда", изпълнен в УПИ ІІ-2, кв. 20 по плана на гр. Н., старинен град, административен адрес ул. "Крайбрежна" № 31. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна.

Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи.

Обосновано съдът е приел, че е налице безспорно доказан незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2 ЗУТ, извършен без строителни книжа и в нарушение на действащия правен режим по чл.148, ал.1 ЗУТ, който подлежи на премахване по реда на чл.222, ал.1, т.10 ЗУТ. Процесната постройка е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ЗР на ЗУТ от V категория и не попада в нито едно от изключенията визирани в ЗУТ, за които не се изисква одобрен инвестиционен проект, съответно разрешение за строеж, а именно разпоредбата на чл. 151, ал.1 и 1л. 147, ал.1 ЗУТ, като извършването му при липсата им превръща същия в незаконен. Установено е, че строежът попада на територията на архитектурно-градоустройствения и археологически резерват „С. Н.”.Видно от заключенията на СТЕ касае се за надстрояване на сградата с обособяване на две стаи и санитарен възел. Съгласно действащата нормативна уредба – ЗУТ и Наредба №7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони обособените помещения в незаконно изградения „Тавански етаж” като височина и изложение отговарят на изискванията за жилищни. Не са налице кумулативните предпоставки на §16 от ПР на ЗУТ за търпимост на строежа, с оглед времето на изграждане на незаконния строеж – 1987г. Не е налице и процедура по узаконяването на строежа по реда на §184 от ПЗР на ЗУТ, като Главния архитект на О. Н. е постановил отказ по заявление по реда на §184 от ПЗР на ЗУТ. При съдебното оспорване жалбоподателят е изложил всички свои съображения относно твърдяната незаконосъобразност на заповедта, които съдът е обсъдил в мотивите на постановеното по спора решение. Правилен е изводът, че е налице хипотезата на чл. 225, ал.2 ЗУТ , поради което решението на първоинстанционния съд е правилно.

Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

Решение № 2163/03.12.2013 г., постановено по адм. д. № 2337/2012 г. по описа на Административен съд Бургас. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Г. Ч. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ С. Ч./п/ Е. К. С.Ч.