Производството е по чл.208 – чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Варненски свободен университет „Ч. Х.” срещу решение № 3041 от 21.12.2011г., постановено от Административен съд Варна, първо отделение, двадесет и четвърти състав по адм. д.№ 738/2011г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде потвърден оспорения административен акт.

Касационна жалба срещу същото решение е подадена и от кмета на община В.. С тази жалба са релевирани доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде потвърден оспорения административен акт.

Ответникът по касационните жалби Я. Н. Д., с представено по делото писмено становище излага доводи за неоснователност на касационните жалби и прави искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила.

Заинтересованата страна – Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с представено по делото писмено становище излага доводи за основателност на касационните жалби.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационните жалби и предлага обжалваното решение като неправилно да бъде отменено.

Касационните жалби са подадени в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и от надлежни страни, поради което разглеждането им е процесуално допустимо.

Разгледани по същество касационните жалби са ОСНОВАТЕЛНИ.

Производството пред административния съд е образувано по оспорване на заповед № 0494 от 09.02.2011г., с която кмета на община В. на основание чл.91, ал.1 от АПК е отменил своя заповед № 0301 от 01.02.2011г., издадена на основание чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ.

Съдът е отменил като незаконосъобразен оспорения административен акт. За да стигне до този правен извод съдът е приел, че административния орган не е разполагал с право на отзив на своя заповед, тъй като не е бил сезиран с жалба. Съдът е приел, че жалбата срещу отменената заповед е подадена на 14.02.2011г. – след постановяване на оспорената заповед. Доколкото в хипотезата на чл.91, ал.1 от АПК административния орган няма възможност да действа при условията на самосезиране, съдът е стигнал до правен извод за липса на основание за издаване на заповедта. На следващо място съдът е изложил съображения, че съгласно ТР №5/18.10.2011г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, заповед, издадена на основание чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ не може да бъде обжалвана от лица извън кръга на реституентите. Поради тази причина съдът е стигнал до извод, че жалбата на третото лице – ВСУ „Ч. Х.” е недопустима за разглеждане, поради което не може да бъде основание за отзив за постановената заповед. По тези доводи съдът е отменил като незаконосъобразен оспорения административен акт.

Обжалваното решение е неправилно. Правните изводи на решаващият съд са необосновани.

Съгласно чл. 91, ал.1 АПК, в седмодневен срок, а когато органът е колективен - в 14-дневен срок, от получаване на жалбата или протеста, административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това заинтересованите страни. Основание за отзив на постановен административен акт е подаване на жалба, с която акта се оспорва по административен ред.

Необосновано решаващият съд е приел, че оспорената заповед е издадена при липса на надлежно сезиране на административния орган. По делото е приложена жалба с регистрационен индекс РД 11-2100/1/ от 04.02.2011г., подадена от ВСУ „Ч. Х.” срещу заповед № 0301 от 11.02.2011г. С тази жалба заповедта е оспорена по административен ред пред областния управител на Варненска област, като в същото време е направено и искане до кмета на община В. да упражни правомощието си по чл.91, ал.1 от АПК, като преразгледа обжалваната заповед и сам я отмени. Именно на основание тази жалба кмета на община В. е преразгледал първоначалната заповед и на основание чл.91, ал.1 от АПК е постановил оспорения административен акт. В пълно противоречие със събраните по делото доказателства, решаващият съд е приел, че заповедта по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ за първи път е обжалвана с жалба регистрационен индекс РД 11-2100/1/ от 14.02.2011г., с която акта е оспорен пред съда. Преценявайки по този начин доказателствата по делото, съдът не е съобразил и обстоятелството, че правото на отзив е уредено в Глава шеста на АПК – оспорване на административните актове по административен ред. Само в хипотезата на подадена жалба пред горестоящ административен орган, издателят на акта може да преразгледа въпроса. Обосновавайки правен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед, решаващият съд напълно е ингорирал относимите към спора доказателства, а е обсъждал доказателства, които в случая са ирелевантни.

На следващо място необосновани са правните изводи на решаващия съд по отношение на допустимостта на оспорването по административен ред във връзка с приложението на ТР № 5 от 18.10.2011г., постановено по т. д.№ 8/2010г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд. Жалбата до областния управител на Варненска област срещу заповедта по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ е подадена на 04.02.2011г. – преди постановяване на цитираното тълкувателно решение. Към този момент административния орган не е имал основание да приеме, че оспорването от трето лице е процесуално недопустимо. С разпоредбата на чл.130, ал.2 от ЗСВ е предвидено, че тълкувателните постановления и решения са задължителни за органите на съдебната власт и за органите, издаващи административни актове, но това действие е след приемането и обнародването им по реда на чл.130, ал.1 от ЗСВ. Към момента на постановяване на оспорената заповед административния орган не е имал основание да приеме, че оспорването на заповедта по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ от трето лице е недопустимо. Поради тази причина не може да се приеме за обоснован правен извод за недопустимост на произнасянето по реда на чл.91, ал.1 от АПК във връзка с отзив на заповед, постановена по реда на 11, ал.4 от ППЗСПЗЗ.

Освен че са налице всички процесуални предпоставки за постановяване на оспорената заповед, настоящият състав прецени и наличие на материално-правните основания за постановяване на заповедта. Като фактическо основание за отзив на заповед № 0301 от 01.02.2011г. кмета на община В. е посочил, че при постановяването й са допуснати редица технически грешки, които са се отразили на разпореденото й действие. По делото е приета съдебно-техническа експертиза, която е установила, че при определяне на незастроената площ от подлежащия на възстановяване имот не са съобразени редица технически и благоустройствени мероприятия реализирани на терена. Съобразно приетото заключение, настоящия състав према, че са налице и фактическите основания за отмяна на първоначалната заповед.

С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Тъй като не се налага събиране на нови доказателства при условията на чл.222, ал.1 от АПК следва да бъде постановено друго решение по същество на спора, с което да бъде отхвърлена като неоснователна жалбата срещу заповед № 0494 от 09.02.2011г., с която кмета на община В. на основание чл.91, ал.1 от АПК е отменил своя заповед № 0301 от 01.02.2011г., издадена на основание чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ.

При този изход на делото и с оглед изрично направеното искане от процесуалния представител на касационния жалбоподател ВСУ "Ч. Х.", ответника по касационната жалба Я. Н. Д. следва да заплати разноски за тази страна в размер на 1025лв. - заплатен хонорар за процесуалното представителство и държавна такса за касационното производство.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.2 във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд – четвърто отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ

решение № 3041 от 21.12.2011г., постановено от Административен съд Варна, първо отделение, двадесет и четвърти състав по адм. д.№ 738/2011г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я. Н. Д. срещу

заповед № 0494 от 09.02.2011г., с която кмета на община В. на основание чл.91 от АПК е отменил своя заповед № 0301 от 01.02.2011г., издадена на основание чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ.

ОСЪЖДА Я. Н. Д. да заплати на ВСУ "Ч. Х." разноски по делото в размер на 1025лв. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Н. Д.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Т. Х./п/ Д. А.

Т.Х.