Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. П. Н. и Т. П. Т. против решение №№5/ 3.01.2008 г. постановено по адм. дело № 399/2007 г. по описа на Административен съд София - област. Касаторите поддържат, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твэърдят, че са правоимащи, защото са преки наследници, а изброяването в закона е примерно, а не изчерпателно. Налице е основание за обезщетяване по чл. 1, т. 14 от ЗПГРРЛ, защото е налице репресия, чрез правна норма - чл.100 от ППЗП отм. . Обратното тълкуване противоречи на закона. Искат отмяна на решението и уважаване на подадената жалба.

Ответникът по касационната жалба - Областен управител на София област изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваното решение е правилно.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното:

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касаторите против заповед № ОА-251/4.07.2007г. на Областния управител на София област, с която им е отказано изплащане на еднократно обезщетение по чл. 1, т.10 и т.14 от Закон за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица / ЗПГРРЛ/. Пред съда оплакванията в жалбата са само срещу заповедта, в частта, в която има отказ по чл.1, т.14 от ЗПГРРЛ. За да постанови решението си съдът е приел, че жалбоподателите не са правоимащи, тъй като не попадат в кръга от лицата, посочени в чл. 3 от ЗПГРРЛ. Второто основание за отхвърляне на жалбата е, че не е налице репресия по смисъла на чл. 1, т.14 от ЗПГРРЛ лишаване от право на пенсия. Административният съд е направил извод, че обжалваният административент акт на областния управител е законосъобразен.

Върховният административен съд, ІІІ...