Касаторът „Д и М – Груп” ООД, в ликвидация, моли да бъде отменено решение № 62/06.01.2011 г. по адм. д.№1729/2010г. на Административен съд – София град в частта, с която е отхвърлена жалбата му против РА № 800792/11.06.2009 г. на ТД на НАП – София област като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмени бележки. Моли жалбата му против РА да бъде уважена и да му бъдат присъдени разноски.

Втора касационна жалба е подадена от директора на ДОУИ–София против решението в частта, с която е отменен ревизионният акт относно доначислен ДДС на основание чл. 81, ал. 1 от ЗДДС в размер на 4833,93 лв. за данъчен период м.12.2005 г. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в допълнение към жалбата. Моли жалбата против РА в тази част да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, І отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното:

Касационните жалби са допустими и подадени в срок, а разгледани по същество са неоснователни.

С обжалваното решение административният съд е изменил РА № 800792/11.06.2009 г. на ТД на НАП – София област в частта, с която са определени данъчни задължения по ЗДДС отм. за м.12.2005г. като е определил резултат за периода 4307,85лв данък за внасяне и ДДС за възстановяване 526,08лв със съответни лихви. Жалбата против РА в останалата й част е отхвърлена. С ревизионният акт са определени данъчни задължения по ЗКПО отм. и ЗКПО за 2005 г. и 2007 г. съответно след извършени увеличения на финансовите резултати и допълнително определени задължения по ЗДДС за м.12.2005г. и м.10 - 12.2007 г. Съдът обосновано е приел, че РА е издаден от редовно овластен орган по приходите след проведена по правилата на ДОПК ревизия. По чл.120 ал.2 ДОПК ревизионният доклад е приложение и неразделна част от ревизионния акт, поради което мотивите могат да се изложени в ревизионния доклад. В случая в РА има достатъчно информация относно всички спорни въпроси и определени данъчни задължения. Доводът за липса на мотиви на РА е неоснователен.

Административният съд е обсъдил всички възражения, изложени в жалбата, събраните по делото доказателства, включително заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза и обосновано е достигнал до извод за законосъобразност на обжалвания РА в частта за определени задължения по ЗКПО отм. , като е приел, че не е налице твърдяната от жалбоподателя преоценка на стоково-материални запаси в посока намаление на налични стоки към 31.12.2005 г., а е налице липса на материали (стоки), които са били включени в дневниците за покупките, но не са били осчетоводени и не са участвали във формирането на финансовия резултат. Съдът се е позовал на т.11.2 от СС № 2 – Отчитане на стоково-материални запаси, според който когато отчетната стойност на стоково-материалните запаси е по-висока от нетната реализируема стойност, тя се намалява до размера на нетната реализируема стойност. Намалението се отчита като други текущи разходи. Съгласно т.12 от СС № 12 в годишния финансов отчет трябва да се оповестят счетоводната политика за оценката на стоково-материалните запаси при тяхното отписване, включително приложените методи, размерът на намалението на отчетната стойност на стоково-материалните запаси до нетната реализируема стойност, отчетено като текущ разход, стойността на всяко възстановено намаление на отчетната стойност на стоково-материалните запаси, която се признава като текущ приход, обстоятелствата, които са довели до намаление на отчетната стойност на стоково-материалните запаси до нетната реализируема стойност или до възстановяване на направеното вече намаление. В мотивите си съдът е посочил, че от страна на „Д и М – Груп” ООД не е представена оповестената финансова политика към Годишния финансов отчет, както и не са представени доказателства за оповестяване по смисъла на т.12 от СС № 2. Отразените покупки в дневниците за покупки на дружеството за периода 01.01.2005 г. – 31.12.2005 г. са на стойност без ДДС в размер на 428417,63 лв. Закупените стоки са в размер на 395248, 00 лв. Наличността на стоки към 01.01.2005 г. е 18921,00 лв. Изписаните стоки по балансова стойност са 354101,00 лв. и наличността на стоки към 31.12.2005 г. е 35101, 00 лв., при което се получава стойностна разлика от 24697лв. Според съда не е доказано, че тази разлика се дължи на извършена преоценка на стоково-материални запаси, както и не е установено и наличие на друго обстоятелство, което да обяснява съществуването на установената стойностна разлика, поради което съдът е приел, че тя се дължи на липса. С тези изводи съдът е приел, че законосъобразно органът по приходите е увеличил финансовия резултат за 2005 г. година на основание чл. 23, ал. 2, т. 6 ЗКПО отм. със стойността на липсващите стоки, определил е дължимия корпоративен данък и е начислил ДДС за данъчен период м.12.2005 г. по чл.82, ал.1 ЗДДС в размер 4 939,40 лв. върху стойността на установената към м.12.2005 г. липса в размер на 24 697лв. Решението на съда в тази част е правилно. По делото безспорно е установено наличието на стойностна разлика в размер на 24697лв. между получените и отразени в дневника за покупки, закупени материали и услуги, и отразените в счетоводството на ревизираното лице.

Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че тази разлика се дължи на извършена преоценка в посока намаление на налични стоки към 31.12.2005 г. Доказателства за извършена преоценка са представени едва с възражението по РД и обосновано не са възприето от ревизиращите органи и съда. Липсва счетоводно отразяване в намаление на стоковите запаси, съответно и в намаление на финансовия резултат за годината. Липсва и оповестяване в справка за счетоводната политика на предприятието, подадена към годишния финансов отчет. Не е извършено отразяване на твърдяната от жалбоподателя преоценка на активите в годишната данъчна декларация. Твърденията на данъчно задълженото лице не са доказани с представения след приключването на ревизията инвентаризационен опис. З.то на вещото лице потвърждава, че твърдяните операции по обезценка не са намерили съответните счетоводни записвания в счетоводството на жалбоподателя, поради което се касае за установени липси, които са основание за увеличаване на финансовия резултат на дружеството по чл. 23, ал. 2, т. 6 ЗКПО отм. .

Обосновано съдът е приел, че в РА законосъобразно са определени данъчни задължения по чл.82, ал.1 ЗДДС отм. . Съгласно посочената разпоредба, регистрирано лице, което е приспаднало като данъчен кредит начисления му данък за произведени, закупени или придобити по друг начин от него стоки, при установяване на липси или при бракуване на стоките начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит. По делото е установено липса, поради което основателно е начислен допълнително ДДС за м.12.2005г.

Решението е правилно и в частта, с която РА е отменен по отношение на определен данък по чл. 81, ал.1 ЗДДС отм. в размер на 4833,93 лв. за данъчен период м.12.2005г. Обосновано съдът е приел, че в случая неправилно е приложена разпоредбата на чл. 81, ал. 2 ЗДДС отм. . Според цитирания текст едно от условията за извършване на корекции на ползван данъчен кредит е получените стоки впоследствие да бъдат използвани за извършване на освободени доставки, а в ревизионния акт липсват констатации относно обстоятелството за какво са използвани закупените от дружеството стоки, нито са събрани доказателства, че стоките са използвани за извършване на освободени доставки.

За определения в РА корпоративен данък по ЗКПО за 2007 г. съдът е приел, че в хода на ревизията е установено наличието на разлика в размер на 41070,44лв. между отразените в дневника за покупки придобивания на стоки, материали и услуги, и осчетоводените такива, като от страна на жалбоподателя не са представени доказателства за основание за съществуващата разлика. По твърдението на жалбоподателя, че посочената разлика се дължина на допусната техническа грешка, в следствие на което е отразена по-голяма сума по салдото на сметка „Стоки” в оборотната ведомост за 2006 г., която е сторнирана в периода 2007 г., съдът правилно е приел, че наличието на такава грешка не е било доказано в съдебното производство. Обосновано съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Закона счетоводството, която предвижда извършване на инвентаризация на активите и пасивите на предприятието през всеки отчетен период, като от жалбоподателя не са представени доказателства за извършването на инвентаризация за процесния период, чрез която да се установи наличието на допусната техническа грешка. Липсата на инвентаризационни описи за 2006 г. води до невъзможност да се установи, че счетоводното записване е извършено погрешно и стоките са на по-малка стойност от отразените в дневника за покупки, поради което и обосновано съдът не е кредитирал заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Предвид установените липси, правилно е приложена разпоредбата на чл. 28, ал. 1 и 2 ЗКПО за увеличаване на финансовия резултат на дружеството за 2007г.

За липсващите стоки, на основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС е начислен данък върху добавената стойност за данъчен период м. 01.10.2007 г. общо в размер 8214,08 лв. и са начислени лихви с ревизионния акт. Съдът е обсъдил подробно и аргументирано събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обоснован правен извод за законосъобразност на определеното задължение по ЗДДС на основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС, върху стойността на липсващите стоки.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото разноските следва да останат върху страните както са направени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, І отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 62/06.01.2011 г. по адм. д. № 1729/2010 г. на Административен съд – София град. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. Д./п/ Е. М. М.Д.