Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от С. С. Т., В. В. Т., Г. В. В., Л. В. – чрез законен представител Г. В. В., П. В. В., Р. В. – чрез законен представител П. В. В., А. В. В. и П. В. Т. всичките от гр. Р. срещу решение № 57 от 06.01.2012г. по адм. дело № 413/2011г. на Административен съд Русе. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът по касационната жалба – кметът на община Р. не излага становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба

по съображения, изложени в пледоарията му по делото.

Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите, развити в касационната жалба, констатира, че тя е подадена от надлежна стара в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.

С обжалваното решение Русенският административен съд е отхвърлил жалбата на П. В. В. и П. В. Т. от гр. Р. срещу заповед № РД01/2703 от 02.09.2011г. на кмета на община Р., с която е прекратено наемното правоотношение със С. С. Т. и домакинството й за общинско жилище, находящо се в гр. Р., жк. ”Чародейка”, бл. 205, вх. 2, ет. 1, ап. 1. Като фактически основания в заповедта административният орган е посочил, че настанените лица са оставили общинския имот необитаем през месец април 2011г. и не го ползват за жилище, поради което на основание чл. 46, ал. 1, т. 9, ал. 2 и ал. 5 от Закона за общинската собственост (ЗОС) и чл. 31, ал. 1, т. 7 от Наредба №...