Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. М. С. и е против Решение № 327/29.12.2008 г., постановено по адм. д. № 257/2008 г. по описа на Административен съд Кюстендил. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна.

В срока по чл. 232 АПК не е депозирано възражение по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне на решението в сила.

Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, приема, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. След като провери правилността на обжалваното решение намира жалбата за основателна по следните съображения.

С атакуваното решение първоинстанционният съд е отменил Заповед № РД-18-15/19.02.2008 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър - София в частта, в която като самостоятелни са заснети имоти с идентификатори 603.256 и 603.257 и в частта, в която имот 603.257 е записан на името на Д. М. С. и И. Г. С., двамата от гр. С. баня и е върнал преписката на административния орган за разглеждане по същество. За да постанови решението си първоинстанционният съд е приел, че заповедта, в оспорваната й част, противоречи на материалния закон.

По отношение процедурата по създаването на кадастралната карта и кадастралните регистри разпоредбите на гл.V ЗКИР установяват императивни правила, подлежащи на съблюдаване както от административния орган, така и от собствениците на поземлените имоти, които са длъжни да осигурят свободен достъп в имотите, да означат на свои разноски с регламентирани трайни знаци границите на имота в съотвествие с акта, установяващ правото на собственост или друго вещно право и да опазват знаците от унищожаване, да представят при поискване акт за собственост, да опазват поставените в имота геодезични знаци. /чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗКИР/. Въз основа на...