Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В.А срещу решение №2113 от 29.03.2018 г., постановено по административно дело №13595/2017г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу мълчалив отказ на началника на отдел „Пътна полиция“ при СДВР, за издаване на административен акт за регистрация на три броя моторни превозни средства (МПС), придобити по давност, чрез Постановление на нотариус – И.К с район на действие – Русенски районен съд, вписана в регистъра на Нотариалната камара под № 618.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Иска се решението да бъде отменено.

Ответникът - началникът на отдел „Пътна полиция“ при СДВР, не ангажира становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима - подаден срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, а разгледана по същество за неоснователена.

С обжалваното решение Административен съд София-град отхвърля жалбата на В.А против мълчалив отказ на началника на отдел „Пътна полиция“ при СДВР, за пререгистрация на автомобили:1. ‘‘Рено“, модел “Канго“ с рег. [рег. номер на МПС], рама № [номер]; двигател № [номер]; 2. ‘‘Хюндай‘‘, модел ‘‘И 30“, с рег. [рег. номер на МПС], рама № [номер]; двигател № [номер] и 3. ’’Хюндай“, модел ‘‘ГЕТЦ“, рег. [рег. номер на МПС], рама № [номер]; двигател № [номер]. За да постанови този резултат съдът приема, че запорът върху процесните моторни превозни средства не е вдигнат, поради което оспореният мълчалив отказ, издаден на основание чл.143, ал.13 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) във вр. чл. 14, от Наредба № І-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от...