Производство по чл. 129, ал. 7, вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК), вр. чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗЗД МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) (ЗМДТ).

Образувано е по касационна жалба на Н.Л от [населено място], против решение № 33 от 21.09.2017 г., постановено по адм. дело № 241/2017 г. по описа на Административен съд (АС) – Русе, в частта, с което е отхвърлена жалбата й срещу Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № АПВ107/11.05.2017 г., издаден от орган по приходите при община Р. – главен инспектор в дирекция "Местни данъци и такси", потвърден с решение № К-2/26.06.2017 г. на кмета на община Р..

По поддържаните доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради противоречие на обосноваващите го правни изводи с разпоредби от ЗМДТ, се иска отмяната му и постановяване на ново, по съществото на спора, с което АПВ да бъде отменен като незаконосъобразен. Касаторът възразява срещу извода на съда за ретроактивно действие на извършената корекция. Счита, че действителните размери на публичните задължения е следвало да се установят в отделно производство. Твърди, че по този начин е нарушено правото му на защита.

Ответникът – кметът на община Р., в писмен отговор от упълномощен процесуален представител, изразява становище за неоснователност на оспорването.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. § 2 ДР на ДОПК, от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство, по отношение на която постановеното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред АС - Русе е горепосоченият АПВ, с който е отказано претендираното от жалбоподателката възстановяване на суми за надвнесен данък върху недвижими имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) за периода 2013...