Р Е Ш Е Н И Е

№ 464

гр. София, 23 декември 2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

при участието на секретаря С. Т. като разгледа, докладваното от съдия Б. Ц. гр. дело № 3847 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 307, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по подадена от Я. Й. П., молба за отмяна на влязлото в сила решение № 188/18.09.2022 г., постановено по възз. гр. дело № 223/2022 г. на Врачанския окръжен съд (ВОС), с което е отменено осъдителното първоинстанционно решение № 213/15.04.2022 г., допълнено с решение № 289/19.05.2022 г., постановени по гр. дело № 4266/2021 г. на Врачанския районен съд, и е отхвърлен, предявеният от молителя срещу „Северозападно държавно предприятие“ ДП (СЗДП), осъдителен иск за заплащане на сумата 2 600 лв., представляваща задържана гаранция по договор за управление № 331/19.11.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане; в тежест на молителя са възложени разноски по делото.

В молбата, като основание за отмяна се навежда това по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Молителят твърди, че след влизането в сила на необжалваемото въззивно решение № 188/18.09.2022 г., чиято отмяна иска, а именно – на 20.09.2022 г. той получил писмо № 94-Я-2-131/20.09.2022 г. на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), по отношение на което в молбата се излагат съображения и доводи, то да е ново („новооткрито“) писмено доказателство, установяващо ново обстоятелство от съществено значение за изхода на делото, по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Конкретните твърдения са, че в съдържанието на писмото е отразено следното: „Констатациите в изготвения в съответствие с чл. 17 от ППЗДФИ, доклад № ДИДЗ-ПЛ-4/28.04.2022 г. са ясни, точни и конкретни. Същите обхващат задачата, поставена в заповедта за възлагане, отразяват обективно установените факти, съгласно представените на финансовата инспекция документи, и са подкрепени с достатъчни, относими и надеждни доказателства. При извършване на инспекцията не са установени административни нарушения и/или вреди, съответно няма съставени АУАН.“. В молбата се излагат подробни съображения, че тези констатации и посоченият в тях доклад № ДИДЗ-ПЛ-4/28.04.2022 г. на АДФИ категорично опровергават, приети за доказани от ВОС твърдения на насрещната страна по делото СЗДП, че молителят, в качеството му на директор на Териториално поделение „Държавно горско стопанство“ – П. (ТП-ДГС-П.), нарушил задълженията си, вменени му с процесния договор за управление № 331/19.11.2019 г., и че в резултат на негови действия и бездействия ответното СЗДП претърпяло вреди в размер 3 090.92 лв., представляващи основание за задържане на процесната гаранция. В молбата за отмяна се твърди и че докладът с № ДИДЗ-ПЛ-4/28.04.2022 г. на АДФИ е бил представен от насрещната страна в съдебното заседание на 14.09.2022 г. пред ВОС и последният го е приел като доказателство по делото, но в решението си е намерил, че не са били налице предпоставките по чл. 266, ал. 2 от ГПК за приемането му. Молителят изрично изтъква, че този доклад в пълния му текст му е станал известен за първи път в съдебното заседание на 14.09.2022 г. Изложеното в молбата за отмяна се поддържа в откритото съдебно заседание, проведено по настоящото отменително производство.

Ответникът по молбата за отмяна „Северозападно държавно предприятие“ ДП в отговора си излага становище и съображения за неоснователност на молбата.

Както е прието и в постановеното по делото, по реда на чл. 307, ал. 1 от ГПК, определение № 4147/21.10.2022 г., молбата за отмяна е процесуално допустима.

Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна.

Отмяната по реда чл. 303 и сл. от ГПК съставлява самостоятелно производство, което е средство за защита срещу влезли в сила съдебни решения, които не съответстват на действителното правно положение, като несъответствието се дължи на изрично и изчерпателно посочените в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 от ГПК причини. В случая твърденията на молителя се квалифицират в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК – заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на същата страна, или с които тя не е могла да се снабди своевременно. Това основание за отмяна е налице при такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която касае решаващите изводи на съда и се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните права. В този смисъл, новите обстоятелства, респ. новите писмени доказателства трябва да са от такова естество, че ако са били установени, съответно – представени пред инстанцията по същество, тя би направила различни изводи за правнорелевантните факти, в сравнение с тези по влязлото в сила решение. Не е ново по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК това обстоятелство, което е било известно или е могло да бъде известно на страната и тя е могла да го узнае и да го релевира по делото, ако бе проявила дължимата грижа за това. Не е ново по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК това писмено доказателство, което е било известно или е могло да бъде известно на страната и тя е могла да се снабди с него, ако бе проявила дължимата грижа за издирването и представянето му по делото. Също така, очевидно не са нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК писмените доказателства и обстоятелствата, които са били представени, респ. – били са твърдяни или релевирани по друг начин по делото, по което е постановено влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска. Ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК може да е и новосъздаден документ (изготвен и подписан след приключването на съдебното дирене пред инстанцията по същество), стига да удостоверява факти, които са от значение за спорното право и са се осъществили преди приключването на съдебното дирене. Когато обаче страната е могла своевременно да посочи други доказателства за установяването на тези обстоятелства, новосъздаденият документ не съставлява основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК.

В случая е налице последната хипотеза. Представеното с молбата за отмяна, писмо № 94-Я-2-131/20.09.2022 г. на директора на АДФИ е новосъздаден документ, тъй като е изготвено и подписано след приключването на съдебното дирене на 14.09.2022 г., а и след влизането в сила на 18.09.2022 г. на решение № 188/18.09.2022 г. на ВОС, чиято отмяна се иска. Съдържащата се в писмото констатация, на която се позовава молителят, че при извършването на финансовата инспекция, чиито резултати са отразени в доклад № ДИДЗ-ПЛ-4/28.04.2022 г. на АДФИ, не са установени административни нарушения и/или вреди, не е за ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като още в исковата си молба по делото молителят е твърдял отрицателният факт, че през периода на действие на процесния договор за управление № 331/19.11.2019 г., той, в качеството си на директор на ТП-ДГС-П., не е причинил никакви вреди на ответното СЗДП. Именно това е и едно от основните спорни обстоятелства по делото, което е от съществено значение за изхода на правния спор, тъй като в решението си ВОС е приел, че наличието на причинени от молителя-ищец вреди е елемент от фактическия състав, съставляващ основание за задържане на внесената от него гаранция съгласно договора за управление, респ. – липсата на такива вреди би била основание за уважаване на иска му за връщане на гаранцията. Въз основа на съвкупната преценка на обсъдените от него доказателства, съдът е приел за установено, че молителят е причинил на ответното СЗДП вреда под формата на претърпяна загуба в размер 3 090.92 лв. Също от мотивите към атакуваното решение (както и от протокола от съдебното заседание на 14.09.2022 г.) се установява и верността на твърденията, изложени в молбата за отмяна, че посоченият в представеното с нея писмо № 94-Я-2-131/20.09.2022 г. на директора на АДФИ, доклад № ДИДЗ-ПЛ-4/28.04.2022 г. на АДФИ е бил представен от ответното СЗДП в съдебното заседание на 14.09.2022 г. пред ВОС и последният го е приел като писмено доказателство по делото, но в решението си съдът е намерил, че не са били налице предпоставките по чл. 266, ал. 2 от ГПК за приемането му, респ. – че е налице процесуалната забрана по чл. 266, ал. 1 от ГПК за представяне на това доказателство във въззивното производство. По тези съображения ВОС не е взел предвид и не е обсъждал по същество доклада № ДИДЗ-ПЛ-4/28.04.2022 г. на АДФИ. От друга страна, както вече беше посочено, в молбата за отмяна изрично се изтъква, че този доклад в пълния му текст е станал известен на молителя за първи път в съдебното заседание на 14.09.2022 г. При това положение, молителят също още в това съдебно заседание е могъл да поиска този доклад да бъде приет като писмено доказателство, тъй като тогова то е било ново по отношение на него, по смисъла на чл. 266, ал. 2, т. 1 от ГПК. Видно от протокола от съдебното заседание на 14.09.2022 г. обаче, молителят, чрез процесуалния си пълномощник адв. Ц. изрично се е противопоставил на приемането на доклада като писмено доказателство, по съображения, че същият е ирелевантен за процеса и за предмета на делото. Представеното с молбата за отмяна, писмо № 94-Я-2-131/20.09.2022 г. на директора на АДФИ не е първичен документ, който пряко да установява изгодното за молителя по делото отрицателно обстоятелство, че при извършването на финансовата инспекция, чиито резултати са отразени в доклад № ДИДЗ-ПЛ-4/28.04.2022 г. на АДФИ, не са установени вреди, а писмото само възпроизвежда тези констатации, които са отразени в доклада. При това положение и след като молителят е могъл още преди приключването на съдебното дирене да направи основателно (непреклудирано) доказателствено искане самият доклад да бъде приет като писмено доказателство, то по изложените по-горе принципни съображения, представеното с молбата за отмяна писмо № 94-Я-2-131/20.09.2022 г. на директора на АДФИ не съставлява ново писмено доказателство и основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка следва отново да се отбележи, че процесуалното бездействие на страната в процеса не се толерира от законодателя, затова като условие за отмяна на влязлото в сила решение, законодателят сочи само обективната невъзможност за страната да узнае, респ. да издири и да се снабди със съответния документ, но не и когато това се дължи на нейна процесуална небрежност.

По изложените съображения, тъй като обективно не е налице наведеното от молителя основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, молбата му за отмяна на влязлото в сила решение следва да се остави без уважение.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Я. Й. П. за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, на влязлото в сила решение № 188/18.09.2022 г., постановено по възз. гр. дело № 223/2022 г. на Врачанския окръжен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: