О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 456

София, 10.07.2018 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на тринадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Недкова

ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова

Евгений Стайков

изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т. д.№887/2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма]-гр.София, срещу решение №2588 от 12.12.2017г., постановено по в. т.д.№1176/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, т. о, 5 с-в.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение, с което е обезсилено решение №5443/25.11.2015г. по т. д.№98/2014г. на Благоевградски окръжен съд и с което е прекратено въззивното производство, е неправилно. Същевременно се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционното решение като се оспорват изводите в него, обусловили решението на окръжния съд за отхвърляне на главния и на евентуалните искове като неоснователни. Претендира се отмяна на въззивното решение, уважаване на исковата претенция на някое от посочените в исковата молба основания и присъждане на направените от касатора разноски по делото.

В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са формулирани следните три правни въпроса, които според касатора обусловят допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, а именно:

1. „Дали решението, съдържащо в мотивите си произнасяне по преюдициално правоотношение, когато няма предявен нарочен инцидентен установителен иск, формира сила на пресъдено нещо по преюдициалния въпрос?”. Твърди се, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №472/12.01.2012г. по гр. д.№1712/2010г., ВКС, ІV г. о., решение №378/28.07.2010г. по гр. д.№148/2009г., ВКС, ІV г. о., и решение №50/12.02.2010г. по гр. д.№430/2009г. ВКС, ІІ г. о.

...