О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 394София, 09.07.2018 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1426/2018 година

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на А. Н. Д. и К. Х. М., в качеството им на постоянни синдици на [фирма] - в несъстоятелност ( [фирма] /н./), [населено място] срещу определение № 1302 от 23.04.2018 г. по ч. гр. д. № 742/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 169 от 10.01.2018 г. по т. д. № 1557/2017 г. Софийски градски съд, Търговско отделение, VI - 9 състав. С първоинстанционния акт е оставена без уважение подадената от банката молба по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по същото дело определение № 3337 от 22.05.2017 г. за връщане на исковата молба и прекратяване на производството поради недопустимост в частта, с която банката е осъдена, на основание чл. 59, ал. 7 ГПК, да заплати държавна такса по сметка на СГС в размер на 34 579.08 лв.

В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение. Изразено е несъгласие с извода на въззивния съд, че обявената в несъстоятелност банка дължи заплащане на държавна такса не само при отхвърляне на предявения от нея иск, но и при прекратяване на производството по делото. Частният касатор счита този извод за противоречащ на нормата на чл. 59, ал. 7 З., която, според него, предвижда заплащане на държавната такса от страна на обявената в несъстоятелност банка единствено в хипотезата на отхвърляне на иска, но не и когато съдът не се произнася...