O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 293

[населено място], 09.07. 2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, III- то г. о. отделение, в закрито заседание на трети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

изслуша докладваното от съдията Е. Т. ч. гр. дело № 2132/ 2018 г. и за да се произнесе, взема предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх. № 1302 / 28.03.2018 г. на Н. П. Н., чрез адв. А. И., срещу определение от 22.02.2018 г. на Монтанския окръжен съд по ч. гр. д. № 69/2018 г. за потвърждаване на определение № 2096 от 27.10.2017 г. на Монтанския районен съд, в частта, с която е прекратено производството по отношение на някои от ответниците по предявените от касатора искове за прогласяване на нищожност на влезли в сила съдебни решения.

Иска се отмяна на обжалваното определение като незаконосъобразно. Изтъква се нарушена родова подсъдност на делото пред районен съд като първа инстанция, предвид, че първоначално сезирания от ищеца съд е СГС, който бил приел, че е компетентен.Поддържа се също, че ответниците, посочени от ищеца спрямо които прекратяването на производството е потвърдено от окръжния съд, са необходими другари на първоначалния ответник, спрямо когото делото продължава, като допълнително в изложението се развиват пространствени съображения. Прави се оплакване за нарушено право на справедлив процес по чл. 6 ЕКЗПЧОС в контекста на отказ от правосъдие при прекратяване на производството пред сезирания съд и спрямо част от ответниците....