О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 452

гр. София, 09.07.2018 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 667/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Н. Д. и К. Х. М., упражняващи правомощията на сидник на [фирма] (в несъстоятелност), срещу решение № 2129 от 26.10.2017 г., постановено по т. д. № 2384/2017 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 145 от 20.01.2017 г. по т. д. № 2167/2016 г. на Софийски градски съд в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която по предявен по реда на чл.65 от Закона за банковата несъстоятелност (З.) иск е признато за установено, че [община] има срещу „Корпоративна търговска банка” /н./ вземане с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.442 ТЗ за сумата 42 774.11 лв., дължима по банкова гаранция изх. № 1373/11.10.2013 г., ведно със законната лихва от 30.03.2016 г., и вземане с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата 6 069.47 лв. - лихва за забава за периода от 06.11.2014 г. - 29.03.2016 г.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е очевидно неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът изразява несъгласие с изводите на въззивния съд за надлежно предявяване на банковата гаранция като условие за упражняване на произтичащите от нея права. Излага доводи, че неспазването от страна на бенефициера на изискването за представяне на оригинала на банковата гаранция като...