ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 631
София, 09. юли 2018 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на шести юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 2004 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 23/27.02.2018 на Варненския апелативен съд по гр. д. № 15/2018, с което е потвърдено решение № 1514/18.10.2017 на Варненския окръжен съд по гр. д. № 2518/2016, с което П. е осъдена да заплати сумата 30.000 лева обезщетение на неимуществени, както и сумата 4.589,29 лева обезщетение за имуществени вреди на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Недоволен от решението е касаторът П., представляван от И. Н. – заместник апелативен прокурор на Апелативна прокуратура – В., като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължението на въззивния съд да се произнесе по възражение за съпричиняване, каквото не е направено пред първоинстанционния съд и за задължението му да изложи собствени мотиви, когато препраща към мотивите на първоинстанционния съд, както и по материалноправния въпрос за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се на противоречие с ТР № 1/2013, ТР № 1/2000, ППВС № 4/1968, ТР № 3/2005 на ВКС, ОСГК.
Ответникът по жалбата П. Д. П., представляван от адв. Ю. Г. от ВАК, я оспорва, като счита, че въззивното решение е правилно и не следва да се допуска до касационно обжалване. Претендира направените за...