О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 690

Гр. София, 22.12.2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 15.12.2022 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

Като изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА

Ч. т. д. № 2390/2022 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на ГАЛЕРИЯ – СТАРА ЗАГОРА ЕАД, чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 5748/17.06.2022 г. по ч. гр. д. № 3066/2022 г. на СГС. С обжалваното определение е оставена без уважение частна жалба срещу определение № 344 от 06.01.2022 г. по гр. д.№ 28382/2021 г. по описа на СРС, с което е прекратено производството по делото поради неподведомственост на спора пред общите съдилища в РБ, на основание чл.8 ал.1 ЗМТА, вр. чл.19 ал.1 и чл.15 ал.1 ГПК.

В частната касационна жалба се твърди, че атакуваното определение е неправилно - необосновано и незаконосъобразно. Оспорват се изводите на съда във връзка с договора за новация, като се твърди, че с него новите страни по материалното правоотношение не са потвърдили изрично арбитражното споразумение, нещо повече, страните изрично са посочили, че споровете помежду им ще се отнасят за разрешаване пред родово и местно компетентния български съд. По подробно изложени съображения за неприложимостта на предходно уговорената арбитражна клауза се моли обжалваното определение и потвърденото с него първоинстанционно такова да бъдат отменени.

Искането за допускане на касационно обжалване на въззивното определение се прави на основание чл.280 ал.1 т.1 и т.3 и ал.2 предл.3 ГПК. Формулирани са следните въпроси: 1/ Запазва ли действието си арбитражна клауза, включена в договор между страни по едно правоотношение, ако последното е прекратено чрез новация, с която една от страните е променена и арбитражната клауза не е възпроизведена в съглашението за новация; 2/ Може ли една от страните по договор за новация да черпи права или задължения от правоотношение, което е погасено чрез самата новация и елементите на което не са възпроизведени в съглашението за новация; 3/ Може ли съдът при тълкуване на разпоредбите на един договор на основание чл.20 ЗЗД да изменя действителната воля на страните по договора; 4/ Може ли наличието на арбитражно споразумение между страните по едно правоотношение да бъде изведено по тълкувателен път, макар между тях да няма изрична писмена клауза. Поддържа се, че от мотивите на въззивния съд е изводимо и основанието по чл. 280 ал.2 предл.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното определение, с оглед приетата фактическа обстановка и противоположните й правни изводи.

Срещу частната касационна жалба са постъпили писмени отговори от ответниците Я. Л. Л. и[Фирма 2] ЕООД, чрез процесуалния им пълномощник, с идентично съдържание, с които се оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване, както и основателността на жалбата.

За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното:

Частната касационна жалба е подадена в законоустановения срок по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване въззивен акт, поради което е допустима.

За да постанови обжалвания резултат, съставът на въззивния съд е приел от фактическа страна, че на 23.07.2013 г. е сключен договор за наем с нотариална заверка на подписите между ГАЛЕРИЯ – СТАРА ЗАГОРА ЕАД и ХЕРОС – Я. Л. ООД, по силата на който първият отдава под наем на втория обект в „Г. М. С. Загора“, като в чл.9 от ОУ към договора е уредено, че всички спорове, отнасящи се до него, като тълкуване, изпълнение, прекратяване и др., следва да се разрешават от Арбитражния съд при БТТП. На 01.12.2014 г. е подписан договор за новация, също с нотариална заверка на подписите, по силата на който наемателят е бил заместен от[Фирма 2] ЕООД /а Я. Л. е станал солидарен длъжник/. В чл.6.5 е уредено, че всеки спор по договора за новация ще бъде разрешен от съответния български съд. Подписани са и две допълнителни споразумения към договора за наем, съответно на 02.05.2018 г. и 26.09.2018 г., съдържащи изрична клауза, че чл.9 от ОУ към договора за наем от 23.07.2013 г. ще се прилага към всяко от споразуменията. Въззивният съд е съобразил и предмета на спора, а именно, за заплащане от солидарно отговорните лица на наеми, такси и консумативни разходи във връзка с ползваните от наемателя търговски площи, произтичащи от сключения договор за наем и допълнителните споразумения към него.

От правна страна съдът е обсъдил разпоредбите на чл.19 ал.1 ГПК, чл.7 ЗМТА и чл.107 ЗЗД. Приел е, че с договора за новация страните са изразили воля за прекратяване на дълга на първоначалния наемател и за възникване на ново задължение с нов наемател. Съдът е счел, че уговорката в чл.6.5 от договора за новация не дерогира чл.9 от ОУ към договора за наем, а касае единствено споровете във връзка с новацията, като това е видно и от последващите споразумения, спрямо които важи арбитражната клауза на чл.9 от ОУ към договора от 23.07.2013 г. Съдът допълнително се е аргументирал с това, че с подписването на двете допълнителни споразумения страните са сключили и валиден процесуален договор за отнасяне на споровете към арбитражния съд. Извън посоченото по-горе от съда, в чл.6.2 от договора за новация страните са се съгласили, че останалите клаузи от първоначалния договор за наем, извън необходимите за валидното заместване на наемателя, остават в сила.

Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска.

Първите два от поставените в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК въпроси касаят изцяло обосноваността и съответно правилността на изводите на въззивния съд досежно съдържанието на конкретните договори и допълнителни споразумения, с оглед невъзприетата теза на частния касационен жалбоподател, че след настъпилата новация в първоначалното договорно правоотношение всъщност нито една от неговите клаузи не може да продължи да съществува и валидно да обвързва страните по новия договор, освен ако изрично не е включена в договора за новация. Въпросите не съответстват на установената по делото фактическа обстановка и на приетото от въззивния съд, че, независимо от правната квалификация на извършената замяна на наемателя като страна в облигационното отношение чрез договора за новация, с допълнителните споразумения страните изрично и писмено са приели да действа арбитражната клауза от първоначалния договор за наем, все едно, че е част от споразуменията - вписана в тях. При тези правни изводи не е налице грубо нарушение на формалната логика, като основание за достъп до касация на обжалваното определение по чл.280 ал.2 предл.3 ГПК. От друга страна, въпросите не съответстват на общото селективно изискване на чл.280 ал.1 ГПК – да са обусловили решаващата правна воля на съда за изхода на делото, както и да не касаят правилността на така разрешения процесуалноправен спор. Не съответства на мотивите на въззивния съд за изхода на спора и четвъртият въпрос, доколкото съдът е приел именно наличие на писмена арбитражна клауза в подписаните допълнителни споразумения, респективно съществуването й не е изведено по тълкувателен или друг път. Въпросът за тълкуването на договорни клаузи е принципно относим към предмета на делото, тъй като съдът действително е извършил такова, но не и за формиране на решаващите му изводи относно съществуването на арбитражната клауза.

Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 5748/17.06.2022 г. по ч. гр. д. № 3066/2022 г. на СГС.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: