О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 627

София, 09.07.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр. д. № 1594 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на [община], представлявана от кмета М. К., приподписана от адв. Й. Ч., против решение № 2134 от 18 октомври 2017 г., постановено по гр. д. № 1662/2017 г. по описа на апелативния съд в [населено място], с което се потвърждава решение № 6400 от 9 декември 2016 г., постановено по гр. д. № 110/2015 г. по описа на окръжния съд в [населено място] в частта му, с която общината е осъдена да заплати на С. М. Б., с адрес в [населено място], обл. Б., сумата от 35000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания от счупването на тибията (голям пищял), закрито дясно, претърпени вследствие на инцидент, станал на 25.12.2014 г. на път в [населено място], общ. Г., при извършване на ремонтни дейности, ведно със законната лихва от датата на увреждането, общината е осъдена да заплати на Б. и 5267 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди от същия инцидент, ведно със законната лихва от датата на увреждането, и в тежест на касатора са определени разноски.

В касационната жалба се поддържа, че то е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Оспорен е изводът на съда, че е недоказано наличието на надлежно обезопасяване на процесния изкоп,...