Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Б.Т от гр. [населено място]. Р № 371 от 17.01.2018 г., постановено по адм. д. № 8364 по описа за 2017 г. на Административен съд София - град (АССГ), с което съдът е отхвърлил жалбата му против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 3350 от 14.07.2017 г., издадена от младши автоконтрольор в 01 група, 01 сектор в отдел "Пътна полиция" при СДВР, с която спрямо Тасев е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП (ЗАКОН ЗЗД ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) (ЗДвП) - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане - до заплащане на дължимата глоба.
В касационната жалба са изложени аргументи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът неправилно е приел, че като е подадено възражение против фиш серия М № 520659, не е налице висящност. Недопустимо е да се търси административнонаказателна отговорност на човек, който не е управлявал и паркирал автомобила на посочената дата, място и час. Н.о съдът се е позовал на заповед на министъра, която му е служебно известна, като по този начин е нарушил правото на защита на касатора. Твърди се, че глобата не е била дължима към датата и часа на извършване на проверката. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на спора по същество. Претендират се разноски за две съдебни инстанции.
Ответникът – полицейски инспектор в отдел "Пътна полиция" в СДВР не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:
Касационната жалба е подадена срещу решение, което подлежи на обжалване, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Предмет на оспорване пред административния съд е Заповед № 3350 от 14.07.2017 г. издадена от младши автоконтрольор в 01 група, 01 сектор в отдел "Пътна полиция" при СДВР за прилагане на Б.Т на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „д“ ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане - до заплащане на дължимата глоба.
В първоинстанционното производство е установено, че на 14.07.2017 г. около 00:50 часа Б.Т управлявал в гр. С. по ул. Габрово с посока от ул. Скопие към бул. Сливница собствения си лек автомобил с марка БМВ 525 Д с [рег. номер на МПС], Същият бил спрян за проверка, при която след извършена справка било установено, че има незаплатена глоба, наложена с фиш серия М № 520659 от 01.05.2017 г. За нарушението бил съставен АУАН № 124826/14.07.2017г. за нарушение по чл. 186, ал.7 ЗДвП. Срещу констатациите в акта е направено възражение, че жалбоподателят не е извършил нарушение и не дължи глоба. Въз основа на констатациите в АУАН, на същата дата - 14.07.2017 г., младши автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР издал процесната Заповед № 3350, с която спрямо Б.Т е приложена принудителна административна мярка по чл.171,т.2, б. „д“ от ЗДвП - отнемане на свидетелството за управление на МПС до заплащане на дължимата глоба. Заповедта е връчена лично на жалбоподателя на 14.07.2017 г.
Като доказателства по делото са приети: фиш серия М № 520659, издаден на 01.05.2017г. от мл. автоконтрольор в ОДМВР, с който на основание чл.186 вр. чл.183,ал.2,т.1 ЗДвП е наложена на Б.Т глоба в размер на 20 лева за нарушение по чл.6,т.1 ЗдвП; жалба от Б.Т до РС - Благоевград; разпечатка от регистъра на РС - Благоевград; определение №1096 от 05.07.2017г. по адм. д. № 448/2017г. на АдмС - Благоевград; Акт за установяване на административно нарушение № 124826 от 14.07.2017г.; справка картон на водача Б.Т; докладна записка от мл. инспектор С.В относно установен водач на МПС със задължения към КАТ; Заповед № 513з-347/20.01.2017 г. на директора на СДВР за определяне на длъжностни лица от СДВР да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“ и т. 6 от ЗДвП.
При така установеното от фактическа страна, съставът на АССГ е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон.
За неоснователно е прието възражениета на жалбоподателя, че фишът не му бил връчен и не бил получавал такъв, предвид факта, че глобата се смята наложена и подлежи на плащане от момента на издаването на фиша. С издаването на процесния фиш за жалбоподателя е започнал да тече 7-дневният срок по чл.186,ал.7 ЗДвП за доброволно плащане на наложената глоба. Тъй като в рамките на този срок глобата не е била платена, съдът е обосновал извод за наличие на предпоставките за прилагане на мярката по чл.171,т.1,б. „д“ ЗДвП.
Като неотносими към преценката за законосъобразност на мярката са приети доводите на Тасев за наличието на висящност на случая поради подаденото срещу фиша възражение, тъй като условието, което чл.171,т.1,б.„д“ ЗДвП поставя, е да е налице незаплатена в срока за доброволно плащане глоба, което в хипотезата на чл.186,ал.3 от ЗДвП се свежда до наличието на издаден фиш за неправилно паркиране, глобата по който не е платена в седмодневен срок, какъвто е настоящият случай. Обжалваното решение е правилно.
Съгласно чл. 171, т. 1, б. „д“ ЗДвП принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ се прилага на водач, който управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба.
В съответствие с чл. 186, ал. 3 ЗДвП, фиш за неправилно паркирано моторно превозно средство може да се издаде и в отсъствие на нарушителя. В този случай фишът се издава на собственика на моторното превозно средство, като първият екземпляр от фиша му се изпраща, а вторият и третият екземпляр остават за съхранение в службата за контрол. Към моторното превозно средство се закрепва уведомление, в което се посочват мястото и времето на нарушението, моторното превозно средство, с което е извършено нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото за доброволното й заплащане. Закрепването на уведомлението към моторното превозно средство се смята за връчване на фиша, като ал. 7 предвижда, че издаден фиш, глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на издаването му, се смята за влязло в сила наказателно постановление и се изпраща за събиране на публичния изпълнител.
С оглед посочените нормативни разпоредби, правилно първоинстанционният съд е приел за нетносимо към предмета на спора обстоятелството, че касаторът е обжалвал издаденият му фиш за неправилно паркиране доколкото законовите изисквания са такъв да е издаден и да не е платен доброволно в законоустановения срок, какъвто безспорно е настоящият случай. Установява се наличието на предпоставките за прилагане на процесната ПАМ, а именно: наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно плащане
Правилни и в съответствие с чл. 186, ал. 3 ЗДвП са изводите на съда, че фишът за неправилно паркирано моторно превозно средство се издава на собственика на моторното превозно средство, поради което доводите на касатора, че последното не е управлявано от него са ирелевантни. Закрепването на уведомлението към моторното превозно средство се смята за връчване на фиша, а изпращането на фиша на собственика на МПС има единствено уведомителен характер, както правилно е приел и съставът на АССГ.
Разпоредбата на чл. 155 ГПК във вр. с чл. 144 АПК изрично предвижда, че не подлежат на доказване служебно известните на съда факти, поради което обстоятелството, че съдът е посочил като служебно известна Заповед № 8121з-1525/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 371 от 17.01.2018 г., постановено по адм. д. № 8364 по описа за 2017 г. на Административен съд София - град. Решението е окончателно.