Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесети октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Й. К. ЧЛЕНОВЕ:В. П. П. Я. при секретар Ж. М. и с участието

на прокурора Малина Ачкакановаизслуша докладваното от съдиятаП. Я. по адм. дело № 3285/2021 Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Eти 57“ ООД, ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя Е. М., чрез адв. И., срещу решение № 20/02.02.2021 г. на Административен съд - Ямбол, постановено по адм. д. № 326/2020 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-395-0052023/20.11.2020 г., издадена от началник сектор „Гранични контролно-пропускателни пунктове“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол при ЦУ на НАП.

В касационната жалба са изложени доводи за противоречие на решението с материалния закон и необоснованост поради неправилна преценка на целите за налагане на принудителната административна мярка по чл. 22 ЗАНН. Подателят й акцентира върху липсата на заповед за възлагане на оперативната проверка на конкретни органи по приходите, нарушение на правото на дружеството по чл. 187, ал. 4 ЗДДС.

Искането е за отмяна на решението. Претендира се присъждането на разноски за двете инстанции.

Началникът на отдел „Оперативни дейности“ гр. Бургас, главна дирекция „Фискален контрол при ЦУ на НАП, оспорва основателността на жалбата в подробен писмен отговор.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и предлага то да бъде отменено, като вместо него да бъде постановена отмяна на заповедта за прилагане на ограничителната мярка.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима.

Предмет на оспорване пред административния съд е била Заповед за налагане на принудителна административна мярка за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-395-0052023/20.11.2020 г., издадена от началник сектор „Гранични контролно-пропускателни пунктове“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол при ЦУ на НАП“, с която е разпоредено запечатване на търговски обект - бръснарски салон, намиращ се в гр. Ямбол, ул. „Х. Т. № 57, стопанисван от „Ети 57“ ООД и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, т. 1, б. а ЗДДС.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на търговеца, като е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган по чл. 186, ал. 3 ЗДДС, в предписаната от закона форма и изисквания за съдържание по чл. 59, ал. 2 АПК, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалния закон и целта на закона. Решението е недопустимо.

Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК страни в съдебното производство са оспорващият и органът, издал административния акт. Член 154, ал. 1 АПК задължава съдът служебно да конституира страните. Съвкупният анализ на тези правни норми означава, че съдът, преди да конституира страните по делото, трябва да извърши формална проверка и да установи органа - издател на оспорения акт. В случая заповедта за налагане на принудителна административна мярка е издадена от началник сектор „ГКПП“ в Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. Но в самия акт е посочено, че той се издава на основание Заповед № ЗЦУ–ОПР–18/ 23.03.2020 г. на изпълнителния директор на НАП. Заповедта е представена по делото заедно с административната преписка от органа - л. 42 от първоинстанционното дело. С нейния пункт I е разпоредено при отсъствие на държавния служител Д. В., заемащ длъжността началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, длъжността да се изпълнява от Д. К., началник на сектор „ГКПП“ – Бургас в отдел „Оперативни дейности“, едноименната дирекция в главна дирекция „Фискален контрол“. Представено е доказателство за отсъствие на титуляря на длъжността – л.45. Най-сетне, приобщена е и Заповед № ЗЦУ-ОПР–13/ 12.02.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, с която главният секретар на ведомството е оправомощен на упражнява определени правомощия на органа по назначаването. Следователно преди да постанови определението си от 15.12.2020 г., с което конституирал страните по делото, съдът е имал яснота относно фактите, релевантни за определяне на компетентния за целите на съдебното производство орган.

ЗНПАМ № № ФК-395-0052023/20.11.2020 г. е издадена от началник сектор „Гранични контролно-пропускателни пунктове“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол при ЦУ на НАП в хипотезата на заместване съгласно Заповед № ЗЦУ-ОПР-18/ 23.03.2020 г. на главния секретар на НАП, последният оправомощен със Заповед № ЗЦУ-ОПР-13/ 12.02.2020 г. на изпълнителния директор на НАП. С. Т. решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите „Заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган“. Това означава, че надлежна страна в съдебното производство по оспорване на акт, издаден при заместване, е административният орган, от чието име е действал заместникът, или, на плоскостта на разглеждания случай, надлежен ответник по делото пред АС Ямбол е началникът на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в дирекция „Оперативни дейности“ в ГДФК.

По изложените съображения съдебното решение, предмет на контрол, следва да бъде обезсилено на основание чл. 221, ал. 3 АПК. Делото следва да се върне на АС - Ямбол за ново разглеждане от друг съдебен състав на този съд. При новото разглеждане на делото съдебното производство следва да се проведе с участието на надлежния ответник като съдът вземе предвид разрешенията в мотивите по т. 1 от Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на Общото събрание на съдиите на Върховния административен съд, постановено по дело № ТР-4/2002 г.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение, РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 20/02.02.2021 г. на Административен съд - Ямбол, постановено по адм. д. № 326/2020 г., и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Ямбол при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Йордан Константинов

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Весела Павлова

/п/ Полина Якимова