Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР - Добрич, подадена срещу решение № 282 от 23.06.2017 г., постановено по адм. дело № 56/2017 г. по описа на Административен съд - Добрич, с което по жалба на Н.Б е отменена издадена от касатора заповед № 357з-113/19.01.2017 г. за налагане на дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност" за срок от една година. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно - необосновано и постановено в нарушение на материалния закон.
О. Б не е изразил становище в касационното производство.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението.
Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна поради следното:
Фактическата обстановка е подробно и правилно изяснена от първоинстанционния съд и част от мотивите му, обосновали отмяна на акта, се споделят от касационния състав.
Както посочва в пледоарията си участващия по делото прокурор спорът по делото е правен. Той касае правната оценка на установените факти по повод на наложеното с процесната заповед дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност" за срок от една година на Близнаков. Същият заема длъжността младши автоконтрольор в група "Охранителна полиция" към РУ - Албена и е наказан за неосъществен пътен контрол извън служебния автомобил и напускане на границите на разпоредените за обслужване маршрути по време на нощно дежурство.
Според прокурора съдът неправилно е приел, че установената фактическа обстановка не обосновава извод за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР (ЗАКОН ЗЗД МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР), а такова по чл. 199, ал. 1, т. 2 от ЗМВР (писмено предупреждение), защото нарушенията били незначителни. Неправилно е и заключението на съда относно правната квалификация по чл. 54, ал. 1 от Инструкция № 81213-749/2014 г., която била въведена за първи път в процесната заповед, с което било нарушено правото на защита на жалбоподателя. Съдът обаче сам е констатирал в решението си, че на 19.01.2017 г. е изготвен протокол за изслушване на служителя, в който изрично е записано, че изслушването е по повод извършени нарушения по чл. 51, ал. 1 и чл. 54, т. 1 от инструкцията. Неправилна е и тезата за извършено маловажно дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 198, ал. 2 от ЗМВР, обосноваващо "мъмрене", с оглед на цялостната оценка на събраните доказателства, защото в случая не се касаело за неизпълнение на служебни задължения, а за лошо изпълнение на служебни задължения и второ - отклонението от изискванията за изпълнение е незначително. Преценката за последното е в прерогативите на административнонаказващия орган.
Съдебният състав споделя тези съображения на прокурора, но те не водят до противоположен изход от постановения по делото, т. е. решението е правилно като краен резултат.
В тази връзка обосновано и законосъобразно административният съд приема, че в процесната заповед липсват мотиви относно квалификацията на установените нарушения като системни по смисъла на § 1, т. 22 от ПЗРЗМВР от една страна, а от друга - не са налице обстоятелства, които дават основание за подобна квалификация. Вярно е, че с поведението си едно лице може да осъществи състави на повече от едно нарушение, но това не е достатъчно същите да се квалифицират като системни. Както административният съд правилно отбелязва, необходимо е трайно, постоянно и повтарящо се в различни ситуации и времеви периоди поведение. Т. е. системността се квалифицира по обективен признак „повторяемост“, който разкрива устойчивост в неправомерното поведение на лицето. Този елемент в случая не е налице, тъй като нарушенията са установени само в рамките на едно дежурство в наряд. Неправилната правна квалификация на нарушенията като системни е довело до неправилно приложение на материалния закон при определяне вида на наложеното наказание по чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР.
Предвид изложеното не са налице основания за отмяна на оспореното решение и то следва да се остави в сила.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 282 от 23.06.2017 г., постановено по адм. дело № 56/2017 г. по описа на Административен съд - Добрич. Решението е окончателно.