Едноличният търговец Т.М с фирма ЕТ "Тимшел-92-Т.М" със седалище град Сливен е подал касационна жалба срещу решение №66/18.05.2017 г. по адм. дело №18/2017 г. по описа на Административния съд-Сливен, с което е отхвърлен предявения от него срещу О. С иск за имуществени вреди в размер на 2455 лева, съставляващи 1/10 част от 24 550 лева, което е пълният размер на имуществените вреди, понесени в резултат на отмененото от съда като незаконосъобразно разпореждане № 9400-4455(3) от 31.03.2015 г. на кмета на община С.. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което предявеният иск да се уважи и се присъдят направените разноски. О. С е поискала отхвърлянето на жалбата.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е основателна.
Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на едноличния търговец Т.М с фирма ЕТ "Тимшел-92- Т.М" със седалище [населено място] срещу О. С. С молбата е предявен частичен иск за сумата 5000 лева, съставляваща обезщетение за имуществени вреди, общо на стойност 50 000 лева, претърпени в резултат на незакосъобразното разпореждане 9400-4455(3) от 31.03.2015 г., издадено от кмета на община С.. След предприето изменение на иска сумата, претендирана от ищеца, е била намалена на 2455 лева, представляващи 1/10 част от 24 550 лева.
Административният съд установил, че съгласно акт за частна общинска собственост, вписан в Службата по вписванията-Сливен под номер №94, том XVI, рег.№ 4917 от 13.08.2012 г., имот с идентификатор 67338.525.186, представляващ поземлен имот УПИ-III, квартал 575 по плана на Сливен е собственост на О. С. На основание чл.197 ЗТСУ отм. на едноличния търговец Т.М с фирма ЕТ "Тимшел-92-Т.М" било издадено разрешение за строеж № 55/15.10.1991 г. за разполагането на павилион до 24 кв. м върху същия имот. На 18.10.1992 г. бил сключен договор за наем между eдноличния търговец и О. С, съгласно който общината предоставя под наем на търговеца терен с площ от 24 кв м за поставяне на павилион. На 30.03.1998 г. същите страни сключили нов договор за наем, с който била определена нова наемна цена за ползваната площ. По молба на едноличния търговец ЕТ "Тимшел 92-Т.М" бил изготвен проект за частично изменение на действащия подробен устройствен план за част от квартал "Българка", град Сливен, до блок 28. Изменението на плана било предприето с цел изградения съгласно разрешение за строеж № 55/15.10.1991 г. павилион да получи траен градоустройствен статут като едноетажна сграда за обществено обслужване. С решение № 813/28.01.2010 г. на Общинския съвет-Сливен било съгласувано частично изменение на подробния устройствен план на град Сливен за квартал 575 като от поземлен имот УПИ I - „За жилищно строителство, обществено обсл. сграда, ППГ и трафопост" се образуват два нови имота - УПИ III - „За обществено обслужване" в югозападната част и УПИ II - „За КОО" - в североизточната част. Със заповед № РД-15-504/20.04.2010 г. на кмета на община С. било одобрено изменението на изменение на подробния устройствен относно УПИ I - „За комплексно жилищно строителство, обществено обслужване, ППГ и ТП" в кв. 575 по плана на кв. „Българка", като от част от имота бил образуван нов УПИ III „За обществено обслужване".
На 01.07.2013 г. между О. С и едноличния търговец Т.М бил сключен договор за наем, съгласно който О. С предоставила на търговеца за срок от 5 години срещу заплащане на наемна цена площ от 88 кв м, включена в площта на парцел УПИ - ІІІ, кв.575 на град Сливен. С писмо № 4701-688/18.10.2013 г. О. С уведомила едноличния търговец, че във връзка с проведен публичен търг, договорът за наем следва да се счита прекратен след изтичане на едномесечен срок от получаване на уведомлението.
С договор от 03.12.2013 г., въз основа на решение № 451/18.10.2012 г. на Общинския съвет-Сливен и заповед № РД-15-1698/23.09.2013 г. на кмета на община С., върху поземлен имот с идентификатор № 67338.525.186, в полза на М.К било учредено възмездно право на строеж за изграждането на едноетажна сграда със застроена площ 90 кв м. С писмо № 4701-68813/ 05.12.2013 г. О. С уведомила Т.М, че следва да демонтира павилиона в двуседмичен срок от получаване на уведомлението. Според извадката от плана, в имот № 67338.525.186 съществувала сграда № 67338.525.186.1 със застроена площ 88 кв м на един етаж, с предназначение „сграда за обществено хранене". С писмо № 9400-4455/18.03.2015 г. кметът на община С. поканил ищеца в 7- дневен срок от съобщението да демонтира павилиона, находящ се в поземлен имот 67338.525.186, тъй като с договор от 03.12.2013 г. върху имота е било учредено право на строеж в полза на М.К.Е търговец бил предупреден, че в случай на неизпълнение титулярът на правото на строеж ще разчисти терена съгласно предвиденото в договора за суперфиция. С протокол от 26.03.2015 г., изготвен от служители на О. С, е констатирано, че до тази дата павилионът не е премахнат и теренът не е разчистен.
С разпореждане № 9400-4455 (3)/31.03.2015 г. кметът на община С. възложил на М.К да премахне павилиона, изграден от Т.М, считано от 31.03.2015 г., ако той не изпълни указанието и не го демонтира. Разпореждането било обжалвано от едноличния търговец пред съда. С решение № 138/24.09.2015 г. по адм. д. № 113/2015 г. по описа на Административния съд-Сливен разпореждането било отменено като незаконосъобразно. Решението на административният съд било обжалвано от кмета на община С. пред Върховния административен съд. С определение № 6456/31.05.2016 г. по адм. дело № 13135/2015 г. по описа на Върховния административен съд касационната жалба на О. С била оставена без разглеждане и производството по делото било прекратено.
С писмо № 9400-4455(4)/01.04.2015 г. едноличният търговец Т.М уведомил О. С, че М. съборила неговия обект на 31.03.2015 г. В писмото се твърди, че според протокол за въвод от 25.02.2015 год. обектът е бил повреден от лицето К.Х.
Според заключението на назначената по делото техническа експертиза едноличният търговец Т.М изградил в УПИ - ІІІ, кв.575 по плана на Сливен, търговска сграда с площ 88 кв м. О. С издала на търговеца виза за проектиране, одобрен проект и строително разрешение за изграждането на павилион от 24 кв. м. Изградената въз основа на строителни книжа част от обекта от 24 кв м представлявала търпим строеж. За площта над разрешените 24 кв м не съществували строителни книжа. Стойността на цялата сграда с площ от 88 кв м възлизала на 24 550 лева. Тя била със смесена конструкция, с изградени водопроводна, канализационна, електрическа и вентилационна система. Към 07.04.2015 г. сградата не съществувала, тъй като била съборена.
От правна страна административният съд приел, че искът е недоказан и следва да се отхвърли, макар разпореждането на кмета на община С. за премахването на обекта, изграден от търговеца Т.М, да било отменено като незаконосъобразно. Липсвали доказателства, че сградата е съборена от М. К. по причина на издаденото разпореждане. Съществували данни, че обектът бил премахнат преди издаването на акта на кмета на община С. от К.Х, баща на М.К.Т като не била установена причинно-следствена връзка между настъпилата за ищеца имуществена вреда и административния акт, съдът отхвърлил предявения иск.
Касационната инстанция намира, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Административният съд е направил фактически констатации, които противоречат на събраните по делото доказателства.
В представения по делото протокол от 25.02.2015 г. по изп. дело №909/2015 г., съставен от съдия-изпълнител при Районния съд-Сливен за предаване на владението на сграда, находяща се в град Сливен, квартал "Българка, разположена в имот с идентификатор 67338. 526.166, от длъжника "Дариан крейс“ ЕООД, представлявано от К.Д, на кредитора „Дилян" ЕООД, представлявано от Т.М, е отразено, че сградата е с повреден покрив вследствие на пожар, което кореспондира с твърдението на едноличния търговец Т.М в писмо №9400-4455(4)/01.04.2015 г. и опровергава извода на съда, че събарянето на сградата било започнало много преди издаването на разпореждане № 9400-4455/31.03.2015 г. на кмета на община С.. В несъответствие с този извод са и данните в констативен протокол от 26.03.2015 г., изготвен от служители на О. С, в който е записано, че на същата дата е извършена проверка на обект, представляващ търговска сграда с площ от 88 кв м, находящ се в УПИ- III, кв. 575 по плана на Сливен. В протокола е отбелязано, че дъсчената обшивка по таваните е демонтирана, тъй като е силно повредена от пожар в сградата. Сградата не била премахната и теренът не е разчистен.
По делото е представен и договор от 01.04.2015 г., който също не е взет предвид от административния съд при преценката на доказателствата. Договорът е сключен между М.К, възложител, и „Про груп партнърс“ ДЗЗД, изпълнител. Според уговорените условия, изпълнителят се задължава да извърши събаряне и разчистване на павилион, разположен в поземлен имот УПИ-III, кв.575 по плана на Сливен, до блок 28, със срок за изпълнение два дни от подписването на договора. Приложена е и фактура № 2000000406/2.04.2015 г., от която е видно, че М.К е заплатила на „Про груп партнърс“ ДЗЗД сумата 840 лева за събаряне и разчистване на павилиона, описан в сключения между тях договор. Видно от мотивите на решение №138/24.09.2015 г. по адм. дело №113/2015 г. по описа на Административния съд-Сливен, с което е отменено разпореждане № 9400-4455(3)/31.03.2015 г. на кмета на община С., към датата 3 април 2015 г. търговската сграда, собственост на ЕТ "Тимшел –92-Т.М", е била премахната.
Всички тези доказателства, противно на приетото от административния съд, установяват, че между издаденото незаконосъобразно разпореждане на кмета на О. С, с което в нарушение на предвидения в закона ред се дава право на М.К да предприеме действия за разчистването на терена и премахването на сградата, изградена от едноличния търговец Т.М, съществува пряка и непосредствена причинна връзка. Допуснатите от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила засягат правилността на направените в решението доказателствени и правни изводи, поради следва да се постанови неговата отмяна и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда.
Тъй като разглеждането на делото продължава, разноски на страните не се присъждат.
По изложените съображения и на основание чл.222, ал.2, т.1 АПК Върховният административен съд РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №66/18.05.2017 г. по адм. дело №18/2017 г. по описа на Административния съд-Сливен.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Решението не подлежи на обжалване.