Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Министерството на правосъдието, чрез неговите процесуалните представители юрк.. Д и юрк.. Р, срещу решение № 75 от 16.03.2018 г. по адм. дело № 332/2017 г., по описа на Административен съд – Кърджали.
В жалбата са изложени доводи за нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост на оспорения съдебен акт - касационни основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът – началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър – Кърджали (СГКК – Кърджали), чрез своя процесуален представител юрк.. И, изразява становище за неоснователност на оспорването и правилност на решението. Претендира разноски.
Ответникът – Висш съдебен съвет (ВСС), чрез своя процесуален представител юрк.. В, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че обжалваното решение е правилно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Административен съд – Кърджали е образувано по жалба на Министерството на правосъдието против отказ с изх. № 17-573/13.11.2017 г., постановен от началника на СГКК-Кърджали, за изменение на Кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. К., досежно сграда с идентификатор 40909.108.17.1, по заявление вх. №01-20722/26.01.2017 г. на Министерство на правосъдието, чрез Главна дирекция „Охрана“.
Съдът е приел за установено, че след изменението на чл. 130а от Конституцията на Р. Б и последвалото изменение на ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ), управлението на недвижимите имоти на съдебната власт е преминало по силата на закона в правомощията на Пленума на ВСС, като след предаването на спорната сграда на съдебната палата в гр. К. с протокол от 21.06.2016 г. е направена забележка от 14.09.2016 г. в съставения съответен Акт за публична държавна собственост (АПДС) № 2105/12.02.2008 г., с който ВСС се легитимира като субект, на който е предоставено правото на управление на сградата. Приел е, че е неоснователно позоваването на МП на разпоредбата на § 83 ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ, както и в тази връзка твърдението, че в неговия патримониум са останали спорните помещения, за които се претендира нанасяне като самостоятелни обекти в КК, тъй като МП не е представило доказателства, че спорните обекти са предоставени за нуждите на второстепенните разпоредители с бюджетни средства към МП. Приел е, че това е така, тъй като не е представен акт на МС или МП, с който обектите, за които се иска изменение в КККР, да са предоставени за нуждите на второстепенен разпоредител с бюджетни средства към МП. При тази фактическа обстановка е приел, че оспореният отказ за нанасяне на обектите в КК е законосъобразен, като издаден от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия и в съответствие с материалния закон, поради което е отхвърлил жалбата. Решението е правилно.
Съгласно § 83 ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ (ДВ бр. 28 от 2016 г.) „В тримесечен срок от влизането в сила на този закон управляваните от Министерството на правосъдието недвижими имоти и движими вещи на съдебната власт преминават към Висшия съдебен съвет, като се предават заедно с цялата свързана с тях документация“. В настоящия случай предаването е извършено с приемо – предавателен протокол от 21.06.2016 г. Съгласно ал. 3 на посочената разпоредба „В срока по ал. 1 областните управители отразяват промените в актовете за държавна собственост за всички имоти на съдебната власт или съставят актове за държавна собственост за такива имоти“. Това е сторено на 14.09.2016 г. със забележка към т. 13 на АПДС № 2105/12.02.2008 г. В ал. 2 на § 83 е предвидено едно изключение относно предаването на недвижими и движими вещи от МП към ВСС, а именно „Предоставените до влизането в сила на този закон имоти и части от имоти на Министерството на правосъдието за нуждите на второстепенните разпоредители с бюджет към министъра на правосъдието продължават да се ползват за осъществяване на дейността им и остават в управление на Министерството на правосъдието“. Предпоставките за да се приеме приложимост на тази разпоредба са: да има предоставени на МП сгради или части от сгради до влизане в сила на изменението; тези сгради или части от сгради да са предоставени за нуждите на второстепенните разпоредители с бюджетни средства (така както са очертани в ПМС № 155 от 25.06.2015г. чл. единствен). При наличието на тези две предпоставки, тези сгради или части от сгради ex lege продължават да се ползват за нуждите на второстепенните разпоредители с бюджетни средства и остават в собственост на МП. В настоящия случай не са налице предпоставките по § 83 ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ, тъй като от представения АПДС не се установява да са били предоставени части от сградата на Окръжната прокуратура в гр. К. за нуждите на някои от второстепенните разпоредители с бюджетни средства към МП, в частност на ГД „Охрана“ – в този смисъл, не са налице и двете предпоставки за прилагане на разпоредбата. Освен това не се установява да са били предоставени тези части от сградата, за които се иска нанасяне на промени в КК и КР. В тази връзка правилно е интерпретирана и представена по делото заповед на Министъра на правосъдието № ЛС – 04 – 1335 от 20.09.2015 г. за разпределение на ползването на помещения като такава несъздаваща права на собственост или ограничени вещни права.
Съгласно чл. 51 ал. 3 от ЗКИР „Измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват по заявление от собственик, друго лице, когато това е предвидено в закон, или въз основа на служебно постъпила информация от ведомство или община“. Съгласно § 1 т. 13 от ДР на ЗКИР "заинтересовани лица" са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти, а в случаите на предоставени права на управление – ведомствата и общините, на които са предоставени правата. От събраните доказателства не се установява МП или ГД „Охрана“ да е собственик или носител на други права на управление върху сградите, за които е проектирано изменението и върху помещенията, за които е поискано обособяване като самостоятелни обекти в сградата и нанасянето им в КККР. Липсата на право на собственост или на друго вещно право обуславя и липсата на положителна процесуална предпоставка за допускане на исканото изменение на одобрените КККР, тъй като от доказателствата се установява, че само ВСС има такива права.
За пълнота на изложението, следва да се посочи че помещенията, предмет на заявлението за нанасяне в кадастралната карта, не са обект на кадастъра, както правилно е прието и в оспорения акт и в решението на съда. Съгласно чл. 23, т. 3 ЗКИР обект на кадастъра може да бъде самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура. Правилно съдът е приел, че помещенията, чието нанасяне е поискано, нямат функционална самостоятелност и не са годни обекти за нанасяне в кадастъра. Предназначението на помещенията е функционално свързано с отреждането на сградата за Окръжна прокуратура и с осъществяването на правомощията на органите на съдебната власт, поради което настоящата инстанция намира, че те нямат качеството на самостоятелни обекти по смисъла на §1, ал. 1 т. 1 от ДР на ЗКИР. Според цитираната разпоредба „самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура" е обособена част от сградата или съоръжението, която е обект на собственост и има самостоятелно функционално предназначение. В настоящия случай помещенията нямат самостоятелно функционално предназначение извън това на сградата, предоставена за нуждите на органи на съдебната власт. Поради това тези помещения не могат да бъдат отделни обекти на собственост, а след като не се ползват със самостоятелност – не могат да бъдат и обект на кадастъра, а следователно и нанесени в кадастралната карта. Този извод потвърждава извода на административния съд за законосъобразност на оспорения пред него отказ за допускане на исканото изменение в кадастъра с нанасянето на поисканите обекти. Неоснователно е и позоваването на удостоверение от 26.01.2017 г. за приемане на проекта за изменение на КККР, издадено въз основа на подаденото заявление. В това удостоверение се обективира изявление на органа само относно това, че е представен проект за изменение и същият отговаря на техническите изисквания за това, но не представлява произнасяне по отправеното искане за изменение, което се извършва след приемане на проекта и след оценяване на наличието на всички други предпоставки за допускане на исканото изменение. В случая е налице технически изряден проект, но не са налице другите предпоставки, очертани по–горе, които да обосноват издаване на положителен акт за допускане на изменение на кадастралната карта, поради и което правилно е постановено отказ, който е потвърден от Административния съд.
Във връзка с гореизложеното оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, основателно се явява искането на началника на СГКК – Кърджали за присъждане на разноски пред настоящата инстанция. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати сумата от 100 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 75 от 16.03.2018 г. по адм. дело № 332/2017 г., по описа на Административен съд – Кърджали.
ОСЪЖДА Министерство на правосъдието да заплати на Службата по геодезия, картография и кадастър – Кърджали сума в размер на 100 (сто) лева, разноски за водене на делото пред касационната инстанция. Решението е окончателно.