Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Т.В, чрез пълномощника адв.. Х, срещу решение № 50 от 14.03.2018 г. по адм. д. № 35/2018 г. на Административен съд – Сливен, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0804-001256 от 16.12.2017 г., издадена от впд Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Сливен, с която на Т.В е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП „прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца, а именно 180 дни относно лек автомобил Т. К с рег. [рег. номер на МПС], тъй като е допуснал и предоставил управлението на автомобила на Т.С, който не притежава валидно СУМПС, като неоснователна.

В касационната жалба не са посочени конкретни основания за отмяна на съдебния акт по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, но излага доводи, че изтеклият срок на свидетелството за управление, не води до загуба на правоспособност. Не би следвало да се поставят под един знаменател лицата, по отношение на които СУМПС е с изтекъл срок, и тези които никога не са получавали такова и не притежават умения да управляват МПС. Претендира присъждане на разноски.

Ответната страна – началник - сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Сливен, не е взел становище.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок. Разгледана по същество е неоснователна.

За да отхвърли жалбата срещу оспорения административен акт, съдът е приел, че е осъществен фактическият състав за прилагане на принудителната административна мярка, визирана в разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, в редакцията действаща към момента на издаване на заповедта, съгласно, която прекратяването на регистрацията на пътно превозно средство се налага...