Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от юрк. Й.Д като процесуален представител на началника на РНДСК - Югозападен район (ЮЗР) и началника на ДНСК, срещу решение № 2700 от 20.04.2018 г, постановено по адм. дело № 2862/2017 г. по описа на Административен съд София - град. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се отмяната му.

Ответникът – М.Д, чрез пълномощника си адв.. П, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна.

Производството пред Административен съд София - град е образувано по иск на М.Д, с правно основание чл. 292 АПК, с искане да бъде прието за установено по отношение на началника на РДНСК – ЮЗР и началника на ДНСК, че изпълнението на задължението за премахване на незаконен строеж „Ограда“, находящ се в УПИ IX-2233, кв. 110, по плана на с. Л., район „Панчарево“ – Столична община, разпоредено със заповед № ДК-02-ЮЗР-51/08.02.2012 г., не подлежи на изпълнение поради възникване на нови обстоятелства.

С обжалваното решение съдът е уважил иска по чл. 292 АПК. Като се е позовал на заключението на съдебно-техническата експертиза, е приел, че към настоящия момент процесната ограда не съществува във вида, описан в заповедта на началника на РДНСК – ЮЗР. Изложил е мотиви за липсата на идентичност между разпоредения за премахване строеж и наличния на място, което води до неяснота относно предмета на принудително изпълнение. Съдът е приел за основателно...