Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на „М. Е“ ЕООД, чрез управителя П.Г, против решение № 478/09.03.2018 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. д. № 3140 по описа за 2017 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ Р-03000316009234-091-001/19.06.2017г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. В., потвърден с решение №317/14.09.2017 г. на директора на Дирекция „ОДОП” гр. В. при ЦУ на НАП,с който са определени задължения по ЗДДС на дружеството за данъчен период месец 09.2016г. в размер на 18 355,80лв.

От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон. Твърди се, наемното правоотношение в случая има характер на ресурс, запас или средство, поради което същото отговаря на определението за нематериален актив по чл. 2 от СС 38. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба – директора на дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП, чрез юрк.. Д, оспорва жалбата и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на ВАП дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

За да постанови процесното решение съдът е счел за установено следното: Предмет на обжалване е...