Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на ОД на МВР - Ямбол, чрез процесуален представител, против решение № 113/20.10.2016 г. по адм. делж № 171/2016 по описа на Административен съд – Ямбол, с което е отменена негова заповед УРИ № 326з-1389/13.07.2016 г.
Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излагат се подробни съображения. Иска се отмяна на съдебния акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.
Ответникът – М.М – редовно призован, не се представлява и не ангажира становище.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Към датата на издаване на процесната заповед М.М е заемал длъжност „мл. автоконтрольор I ст.“ в „АСКПД“ в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР - Ямбол. С обжалваната заповед директорът на ОД на МВР – Ямбол е наложил на служителя дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години“ за срок от една година, на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 4, чл. 201, ал. 1, т. 2 и чл. 204, т. 3 от ЗМВР. По време на службата си до датата на обжалване на процесната заповед служителят има: наложено едно дисциплинарно наказание от вида „писмено предупреждение” за срок от 6 месеца през 2015 г., отменено предсрочно със заповед от 07.01.2016 г.; награди „писмена похвала” през 2005 г., 2006 г., 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2011 г., 2013 г., 2015 г. и две парични награди през 2007 г.
Прието е за установено, че в ОД на МВР - Ямбол са постъпили писма рег. № 7855р-1432/17.02.2016 г. и рег. № 7855р-1529/19.02.2016 г. на дирекция „Вътрешна сигурност” в МВР. Писмата съдържат информация за това, че са прегледани видеофайлове от Автоматизираната информационна система „Видеозаснемане на пътен контрол” (АИС ВПК), папка ODMVR_YAMBOL_AVTOMOBILI, и е установено спане от страна на полицейски служители, в това число и Маринов, по време на извършвания от тях наряд. След постъпване на писмата с докладна записка рег. № 326р-3356/24.02.2016 г., директорът на ОД на МВР - Ямбол със заповед УРИ 326з-445/10.03.2016 г. е назначил комисия от служители в дирекцията, която да извърши проверка за извършени нарушения от служители на сектор „Пътна полиция”, да изготви и докладва писмена справка в срок до 31.03.2016 г. По искане на комисията, обективирано в докладна записка рег.№326р-5562/31.03.2016 г., поради големия обем на информацията срокът за приключване на проверката е удължен до 15.04.2016 г., с нова заповед УРИ 326з-638/31.03.2016г. на директора на ОДМВР-Ямбол. В изпълнение на тези заповеди комисията е извършила проверка и резултатите от нея са обективирани в справка рег.№ 326р-6602/15.04.2016 г. в която са посочени констатации, че в процесните периоди (подробно описани) служителят Маринов не осъществява контрол на пътното движение чрез формите и методите, посочени в чл.39 от Инструкция № 8121з-749 от 20 октомври 2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, посочен в чл.51-58 от не. От прегледа на описаните в справката файлове комисията е приела за установено, че по време на дежурствата поведението на служителите (в това число и на Маринов), описано във времевите интервали в справката, не може обективно да се определи като „заспиване”, а само да се предполага, тъй като не се вижда състоянието на очите от поставените тъмни очила. Въпреки това е налице поведение, изразяващо бездействие по време на дежурства от длъжностни лица от състав на наряд – автопатрул за осъществяване на пътен контрол, по отношение на регламентираното в чл.39, ал.1, т.1 вр. с ал.2 на същия член и чл.51, ал.2 от Инструкция №8121з-749 от 20 октомври 2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение. В тях изрично е посочено, че „Пътният контрол се осъществява чрез наблюдение на движението” и „Дейността по пътен контрол се изпълнява извън служебните помещения и МПС, като полицейските служители могат да извършват и обход пеша в рамките на указаните за поста или маршрутни граници за изпълнение на конкретни задачи”. Комисията е преценила, че нарушенията като отклонения от изискванията на посочените норми са незначителни. Върху изготвената справка рег. № 326р-6602/15.04.2016 г. е положена резолюция от директора на ОД на МВР - Ямбол с дата 16.05.2016 г. „На ЧР за становище”. Няма данни такова становище да е дадено.
С нова заповед УРИ 326з-1067/26.05.2016 г. директорът на ОДМВР-Ямбол е разпоредил извършване на нова проверка за изясняване на постъпили със справка УРИ 326р-6602/15.04.2016 г. „предварителни данни”, че служители на сектор „Пътна полиция” към отдел „Охранителна полиция” по време на изпълнение на дежурствата им по график на конкретно посочени в заповедта дати през м. януари 2016 г. са осъществили поведение на бездействие – не са изпълнили служебните си задължения при осъществяване на пътен контрол чрез методите, формите и способите, регламентирани в чл.39, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от Инструкция №8121з-749 от 20 октомври 2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение. Със заповедта са дадени и указания в хода на проверката да бъде изяснено: запознати ли са служителите с правилата и указанията за работа със системата за видеонаблюдение, монтирана в автомобил; били ли са в режим „време за отдих/хранене” във времевите периоди, за които се сочи бездействие, налице ли е квалификацията системни нарушения по реда на т.22 от §1 на ДР на ЗМВР; при снемане обясненията на служителите да им се поставят конкретни уточняващи въпроси във връзка със състоянието и позите им на бездействие (защо са били с тъмни очила през нощта, наведена/отпусната глава и пр.)? Разпоредено е изготвяне на писмена справка за резултата от проверката, която да се докладва в срок до 26.06.2016 г.
За резултатите от втората проверка за наличие на дисциплинарни нарушения, комисията, назначената със заповед УРИ 326з-1067/26.05.2016 г. (изм. със заповед УРИ 326з-1265/23.06.2016 г.) на директора на ОД на МВР - Ямбол, е изготвила справка рег. № 326р-10954/07.07.2016 г., като относимите за Маринов констатации са посочени в т.6 от справката. Констатациите, че не се осъществява дейност по контрол на пътното движение чрез наблюдение на движението по време на дежурствата на 05.01.2016 г./06.01.2016 г. за времето от 02.00ч. до 02.31ч.(31 мин.) и от 02.47ч. до 02.57ч.(10 мин.); на 14.01.2016 г./15.01.2016 г. за времето от 05.12ч. до 05.22ч.(10 мин.), от 05.33ч. до 05.43ч.(10 мин.), от 05.47ч. до 05.54ч.(7 мин.), от 05.57ч. до 06.25ч.(28 мин.) и на 22.01.2016 г./23.01.2016 г. за времето от 04.15ч. до 05.07ч.(52 мин.), от 05.12ч. до 05.30ч.(18 мин.) и от 05.37ч. до 06.21ч.(44 мин.) са идентични с тези, посочени в първата изготвена справка рег.№ 326р-6602/15.04.2016 г., като и втората комисия е приела, че за всяко от трите дежурства служителят не е изпълнявал за съответните времеви периоди служебните си задължения по осъществяване на контрол на пътното движение чрез формите и методите, посочени в чл.39, ал.1, т. 1 (наблюдение на движението) и ал. 2 от Инструкция 8121з-749/20.10.2014 г. Различна е квалификацията на нарушенията, предложена в двете справки: според първата комисия се касае за маловажни нарушения, при които отклонението от изискванията е незначително, а според втората комисия е налице квалификацията „системни нарушения” по смисъла на т.22 от § 1 на ДР на ЗМВР, поради което е предложено налагане на дисциплинарно наказание от вида „забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години” за срок от 1 година.
След приключване на дисциплинарното производство със своя заповед УРИ № 326з-1389/13.07.2016 г. му е наложил дисциплинарно наказание от вида „забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години” за срок от една година, на основание чл.194, ал. 2, т. 2, чл.197, ал. 1, т. 4, чл. 201, ал.1, т.2 и чл. 204, т. 3 от ЗМВР, за извършени системни нарушения на служебната дисциплина, изразяващи се в неизпълнение на служебните задължения за осъществяване на контрол на пътното движение по време на трите отделни дежурства през м. януари 2016 г.
За да отмени оспореният акт, съдът е приел от правна страна, че съобразно нормата на чл.195, ал.1 от ЗМВР дисциплинарното производство е следвало да приключи в рамките на два месеца от откриване на нарушението, т. е. до 15.06.2016 г., тъй като първоначалната обобщена справка на първата дисциплинарно разследваща комисия съдържа констатации за извършени нарушения на служебната дисциплина в конкретно посочени времеви интервали от дежурствата на поименно посочени служители.
След като служителят е бил на мястото на нарядите в служебния автомобил, дори и да не е наблюдавал движението през сочените в заповедта времеви интервали, то от това не следва непременно изводът, че е бездействал - напротив, фактът, че е бил на обозначеното мястото за разстановка на силите е достатъчен, за да се приеме, че е осъществявал пътен контрол чрез формата „видимо присъствие”, изрично предвидена в чл. 39, ал. 1, т .2 от Инструкцията.
След като се е позовал изцяло и на двете справки, без да конкретизира в коя част същите приема или отхвърля, наказващият орган е изложил противоречиви мотиви досежно квалификацията на нарушенията при идентично описание на нарушенията и преценката му за налагане на наказание от определен вид е неясна. Това препятства съдебния контрол по отношение на съразмерността на наложеното наказание, дори и при хипотезата на безспорно установено нарушение.
Решението е правилно като краен резултат, но следва да бъде потвърдено със следните съображения:
Мотивът, че след като служителят е бил на мястото на нарядите в служебния автомобил, дори и да не е наблюдавал движението през сочените в заповедта времеви интервали, то от това не следва непременно изводът, че е бездействал, не се споделя от настоящата инстанция предвид нормата на чл. 51, ал. 2 от Инструкцията, съобразно която дейността по пътен контрол се изпълнява извън служебните помещения и МПС.
Споделят се съображенията, че наказанието е наложено извън изискуемите срокове. Съгласно чл. 196, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Установяването на самоличността на извършителя, както и на естеството на нарушението, безспорно се установява от изготвената справка с рег. № 326р-6602/15.04.2016 г. С повторно възложеното дисциплинарно разследване са поставени допълнителни задачи, касаещи спазване на изискването на чл. 26, ал. 3 от ЗМВР, но това не променя факта, че към момента на изготвяне на цитираната обобщена справка е била налице хипотезата на чл. 196, ал. 1 от ЗМВР, поради което срокът по чл. 195, ал. 1, предл. първо от ЗМВР се явява изтекъл на 15.06.2016 г.
Споделят се съображенията на първоинстанционния съд, че няма пречка да бъдат възложени и последващи проверки за установяване на факти в дисциплинарното разследване, но те следва да се риализират при съблюдаване на процесуалните срокове в специалния закон. Дисциплинарно наказващият орган не е обвързан от преценката на разследващия такъв и разполага с възможност да изложи различни мотиви от тези на разследващия орган. Обратното тълкуване, че наказващият орган може да назначава безкрайни проверки след като вече е получил резултат от проверка с ясни констатации за извършено нарушение създава възможност въобще за неприлагане на двумесечния срок по чл.195, ал.1 от ЗМВР от откриване на нарушението и за прилагане единствено на абсолютната давност за налагане на наказаниетор (в едногодишен срок от извършване на нарушението), а целта на закона не е такава.
Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 113/20.10.2016 г. по адм. дело № 171/2016 г. по описа на Административен съд – Ямбол.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.