Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. П., чрез юрисконсулт К.П, против решение № 406/27.06.2018 г., постановено по адм. д. № 420/2018 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. Излага доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, поради което се иска да бъде изцяло отменено.

Ответната страна – Т.Д, чрез адвокат Д.Й, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прави искане за присъждане на разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Обжалваното решение е правилно, налице са предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за основателност на исковата претенция, поради и което решението следва да се остави в сила.

Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред АС – Пазарджик е образувано по предявен иск от Т.Д срещу ОД на МВР гр. П., с който се претендира присъждане на: обезщетение в размер на 300 лева за претърпени имуществени вреди, представляващи направени от ищеца разноски във връзка с обжалването по съдебен ред на Наказателно постановление № 17-1006-002212 от 27.07.2017 г. на Началник група, Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. П..

С обжалваното решение Административният съд – Пазарджик е осъдил ОД на МВР гр. П. да заплати на Т.Д сума в размер на 300 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски във връзка с обжалването по съдебен ред на горепосоченото наказателно...