Производството е по чл.208 и сл. АПК.

Образувано е по касационната жалба на М. Хартоматджидис, чрез проц. представител адв.. Г, против решение № 142/29.03.2018 г., постановено по адм. дело № 25/2018 г. по описа на Административен съд Смолян. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна.

Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от М. Хартоматджидис срещу заповед № 373з-44/31.01.2018 г. по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП на началника на РУ към ОДМВР - Смолян, РУ гр. Ч., с която му е наложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца" за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП - управление на автомобил след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта 1, 56 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест дрегер 7510“. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно.

При правилно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразен извод, че са изпълнени предпоставките по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП за прилагане на оспорената принудителна административна мярка „отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца“. Мярката е нормативно предвидена като съответстваща на нарушението „управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда“. По делото не се спори, че на 31.01.2018 г....