Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса гр. С., чрез процесуалния й представите, срещу Решение № 6982 от 23.11.2017 г., постановено по адм. дело № 7776/2016 г. от Административен съд София-град (АССГ) в осъдителната му част, с която е присъдено, в полза на Е.В, обезщетение за понесени неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, причинени й в резултат на отменен, като незаконосъобразен, мълчалив отказ на директора на СЗОК по заявление вх. № 94-П-385 от 04.04.2014 г. и сумата от 20 000 лева, представляващи обезщетение за понесени неимуществени вреди вследствие отмяната на писмо изх. № 20-22-217 от 21.05.2014 г. на управителя на НЗОК по заявление вх. № 94-П-385 от 04.04.2014 г., както и да заплати понесените от ищцата разноски по делото в размер общо на 1 643 лв., от които адвокатско възнаграждение в размер на 1 333 лева.

В жалбата се излагат доводи за неправилността и незаконосъобразността на решението, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора с което предявения иск да се отхвърли изцяло. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – Е.В, чрез пълномощника си по делото, адв. Х.Н изразява становище за неоснователност и недоказаност на касационната жалба. Не претендира разноски за касационната инстанция и възразява срещу искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че вреди за ищцата са настъпили вследствие на липсата на надлежно и в срок произнасяне от страна на административният орган по отправената молба за помощ на основание чл. 56, ал. 3 ЗЗО отм. след м. февруари 2015 г., когато необходимият за лечението й лекарствен продукт е включен...