Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по подадени две касационни жалби от „Ен Пи Си“ ЕООД, с ЕИК 130438308, чрез упълномощен адвокат и от Националната агенция за приходите (НАП) срещу Решение № 464 от 24.01.2018 г., постановено по адм. д. № 12900 по описа на Административен съд София – град (АССГ) за 2017 г. съответно в частта, с която е отхвърлен предявеният от дружеството иск за сумата над 3014,00 лв. до пълния предявен размер от 6000,00 лв. и в осъдителната НАП част. С обжалваното съдебно решение НАП е осъдена да заплати на „Ен Пи Си“ ЕООД обезщетение в размер на 3014,00 лв. за претърпени имуществени вреди във връзка с отменено Наказателно постановление (НП) № F284446 от 09.01.2017 г., издадено от директора на Териториална дирекция (ТД) на НАП – София, представляващи съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на посоченото наказателно постановление пред въззивната и касационната инстанция, като искът на „Ен Пи Си“ ЕООД в останалата му част за размера над 3014,00 лв. е отхвърлен като неоснователен, като е отхвърлен и искът за претендираната лихва върху цялата сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Наред с това, НАП е осъдена да заплати на „Ен Пи Си“ ЕООД сума в размер на 465,00 лв. за сторените по делото разноски.

С касационната жалба на „Ен Пи Си“ ЕООД съдебното решение, предмет на проверка, се обжалва в частта, с която е отхвърлен предявеният от дружеството иск за сумата над 3014,00 лв. до пълния предявен размер от 6000,00 лв. Твърди се постановяването му при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател изразява несъгласие с изложените от съда съображения за редуциране на размера на платеното в съдебните производства по отмяна на наказателното постановление адвокатско възнаграждение, претендирано като имуществена вреда. Излага подробни съображения по същество на спора. Поддържа становище, че първоинстанционният съд неправилно е редуцирал размера на адвокатското възнаграждение, претендирано като имуществена вреда, тъй като в случая претендираните разноски са за две съдебни инстанции – правна защита и съдействие по нахд № 4405 по описа на Софийски районен съд за 2017 г. и по кнахд № 9499 по описа на АССГ за 2017 г. Обръща внимание, че и по двете съдебни производства „Ен Пи Си“ ЕООД е представлявано от адвокат, който реално е осъществил процесуалното представителство при наличието на фактическа и правна сложност на делата, по които е било наложително получаването на квалифицирана правна защита. По тези съображения се твърди, че не са налице основания за редуциране на размера на обезщетението за претърпяна вреда до минималния размер на адвокатското възнаграждение, предвидено в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Като се изхожда от размера на наложената имуществена санкция с издаденото наказателно постановление, осъщественото процесуално представителство пред две съдебни инстанции, както предвид фактическата и правна сложност на делото, се изразява становище, че заплатеното адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно и е в справедлив и обоснован размер. Предвид изложеното се иска отмяна на обжалваното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от “Ен Пи Си” ЕООД иск за сумата над 3014,00 лв. до пълния предявен размер от 6000,00 лв., като НАП бъде осъдена да заплати цялата искова сума. Претендират се и сторените по делото разноски.

В съдебното заседание този касационен жалбоподател се представлява от упълномощен адвокат, който от негово име поддържа предявената жалба и оспорва касационната жалба на НАП. Претендира сторените по делото разноски и представя списък на разноските. Представя писмени бележки по същество на спора.

С касационната жалба на НАП решението се обжалва в осъдителната този касационен жалбоподател част. Твърди се постановяването му при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според изложеното в жалбата, съдът не отчел, че наказателното постановление било потвърдено от въззивната инстанция, а взел предвид само, че то било отменено. Наред с това, съдът не отчел, че от представените по делото договори за правна защита и съдействие не се установява да са подписани във връзка с обжалването на конкретното наказателно постановление, поради което причинната връзка е недоказана. Договорено е, че сумата по договорите е платима в брой, а не, че е платена в брой. Навежда се конкретен довод за допуснато от съда нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в това, че делото било разгледано в съдебно заседание от първоинстанционния съд преди изтичане на едномесечния срок за отговор на исковата молба. Отделно, съдът не е обсъдил подробно изложените в отговора на исковата молба съображения за отхвърляне на предявения иск. Твърди се, че в частта за разноските решението е неправилно, доколкото размерът им не е изчислен с оглед отхвърлената част от иска. По подробно изложените в тази касационна жалба съображения се иска отмяната на решението в обжалваните от този касационен жалбоподател части и решаване на спора по същество, като се отхвърли изцяло предявения иск или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Тази касационна жалба се оспорва от „Ен Пи Си“ ЕООД в представен по делото подробно обоснован писмен отговор.

В съдебното заседание пред настоящия съд НАП се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от нейно име поддържа така предявената жалба и оспорва касационната жалба на „Ен Пи Си“ ЕООД. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Представя писмени бележки по същество на спора.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на подадените касационни жалби.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, за които обжалваното решение е неблагоприятно в съответните обжалвани части и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъдат разгледани досежно тяхната основателност.

Разгледани по същество, касационната жалба на НАП е неоснователна, а тази на „Ен Пи Си” ЕООД е частично основателна.

Административен съд София - град е разгледал предявения от „Ен Пи Си“ ЕООД иск срещу НАП, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който е поискано осъждането на ответника да заплати на посоченото дружество обезщетение в размер на 6000,00 лв. за претърпени имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с водене на съдебните производства за отмяна на НП № F284446 от 09.01.2017 г., издадено от директора на ТД на НАП – София, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението.

Установено е от първоинстанционния съд, че с НП № F284446 от 09.01.2017 г., издадено от директора на ТД на НАП – София, на „Ен Пи Си“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер 82789,75 лв. за нарушение на чл. 176в, ал. 5 от ЗДДС (ЗАКОН ЗЗД Д. В. Д СТОЙНОСТ) (ЗДДС). Това НП е потвърдено с Решение от 19.06.2017 г., постановено по нахд № 4405 по описа на Софийски районен съд за 2017 г. С Решение № 6025 от 25.10.2017 г., постановено по кнахд № 9499 по описа на АССГ за 2017 г., посоченото решение на Софийския районен съд и спорното НП били отменени.

Установено е също така от съда, че по повод обжалването на посоченото НП пред въззивната инстанция „Ес Пи Си“ ЕООД е било представлявано от адв.. И, преупълномощен от адв.. Т съгласно приложено на л. 17 от делото пълномощно, който е осъществил представителство в съдебното заседание на 16.05.2017 г. и е представил писмени бележки. По делото бил представен Договор за правна защита и съдействие от 13.03.2017 г., в който за цялостно процесуално представителство без ограничение било уговорено и платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 5000,00 лв. А. И представлявал дружеството и в касационното производство, в съдебно заседание на 20.10.2017 г. Съгласно представен по това дело договор за правна защита и съдействие с предмет „процесуално представителство пред АССГ по обжалване на решение от 19.06.2017 г., постановено по нахд № 4405/2017 г. на СРС, 5-ти състав“ между адвоката и дружеството било уговорено възнаграждение в размер на 1000,00 лв., което било платено в брой.

При така установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд приел иска за допустим, а по същество за частично основателен. Позовал се на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г., постановено по тълк. дело № 2/2014 г. на ОСГК на Върховния касационен съд и I и II колегия на Върховния административен съд и на съдебна практика, въз основана на което приел, че е налице първата предпоставка за реализиране на отговорността на държавата по ЗОДОВ – отменен по съответния ред акт. Изложил съображения, че е налице и втората предпоставка от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – причинена на „Ен Пи Си“ ЕООД имуществена вреда, изразяваща се в разноски за процесуално представителство, направени пред въззивната и касационната инстанция по повод обжалване на НП № F284446 от 09.01.2017 г. Съдът приел, че по делото е доказано заплащане на адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство, отразено в приложените по делата договори за правна защита и съдействие. Наред с това приел, че е налице и причинно – следствена връзка между претърпените вреди и отмененото наказателно постановление, с оглед което направил извод, че е налице основание за ангажиране на отговорността на държавата за претърпените от дружеството имуществени вреди. В тази насока изложил подробни мотиви и се позовал на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълк. д. № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите от I и II колегия на Върховния административен съд. Конкретно посочил, че при установените по делото факти, безспорно се установява връзката между заплатеното адвокатско възнаграждение и проведеното в Софийски районен съд съдебно производство. Приел, че „Ен Пи Си“ ЕООД е доказало, че настъпилите неблагоприятни последици в имуществената му сфера в размер на 5000,00 лв. са именно в резултат на обжалването на процесното НП пред въззивния съд. Счел, че същото е относимо и към претърпените вреди в размер на 1000,00 лв. за заплатен адвокатски хонорар за касационното оспорване на въззивното решение. В заключение съдът посочил, че са доказани всички елементи на фактическия състав на предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Относно претендирания размер на обезщетението обаче, съдът намерил за основателно направеното от процесуалния представител на НАП възражение за прекомерността му. Като отново се позовал на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълк. д. № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите от I и II колегия на Върховния административен съд, съставът на АССГ направил извод, че обезщетението за претърпяна имуществена вреда следва да се редуцира предвид липсата на особена фактическа и правна сложност на делото от размера на 6000,00 лв. до минимално предвидения в чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като се определи на 3014,00 лв., в който размер да се уважи искът. Искането за присъждане на лихва съдът намерил за неоснователно, но тази част от първоинстанционното решение не е предмет на касационна проверка. В заключение, като уважил направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, осъдил НАП да заплати на „Ен Пи Си“ ЕООД сума в размер на 465,00 лв. за сторените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

В обжалваната част решението е валидно и допустимо, но е частично неправилно.

С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.

Предявеният от „Ен Пи Си“ ЕООД иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд, наличието на отменен с влязло в сила съдебно решение акт - наказателно постановление, правилно е прието от него, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Обосновани на приобщените по делото доказателства са изводите на първоинстанционния съд за реално заплащане на претендираната от „Ен Пи Си“ ЕООД сума в размер на 5000,00 лв. на адв. А.Т именно по договора за правна защита и съдействие от 13.03.2017 г., приложен в кориците на нахд № 4405 по описа на Софийски районен съд за 2017 г. с оглед осъществяване на процесуално представителство на дружеството в това съдебно производство. Оплакванията на касационния жалбоподател НАП срещу така приетото не намират опора във фактите по делото и не държат сметка, че този договор и пълномощното за процесуалното представителство са обективирани върху един и същи лист, което също е довод в подкрепа на направения от първоинстанционния съд извод за връзката между платеното адвокатско възнаграждение и осъщественото процесуално представителство. Наред с това, в договора изрично е вписана сумата от 5000,00 лв. не само като договорена, но и „внесена“ в брой. Както правилно е отчел и съставът на АССГ, процесуалното представителство е реално осъществено от адв.. Т при подаването на жалбата до съда, а и от преупълномощения от нея адв. М.И в съдебното заседание и по повод представянето на писмени бележки по същество на спора. Фактът, че с постановеното от въззивния съд решение наказателното постановление е потвърдено, не променя характера на платената сума като имуществена вреда за „Ен Пи Си“ ЕООД, претърпяна в производството по отмяната му, предвид крайния изход от неговото оспорване – отмяната му по силата на постановеното от АССГ Решение № 6025 от 25.10.2017 г. по кнахд. д. № 9499 по описа на този съд за 2017 г. Наведените в тази насока оплаквания от касационния жалбоподател НАП са изцяло неоснователни.

Обосновани на приобщените по делото доказателства са и изводите на съда във връзка със заплащането на сумата в размер на 1000,00 лв. по договора за правна защита и съдействие от 20.07.2017 г., сключен между адв. А.Т и „Ен Пи Си“ ЕООД с предмет: „цялостно процесуално представителство пред Административен съд – София град по повод обжалване на Решение от 19.06.2017 г., постановено по нахд № 4405/17 г., 5 с-в по описа на СРС, както и процесуално представителство без ограничение, да изменя исканията в хода на делото, както и да сключва помирения“. В договора е посочено, че уговореното плащане е в размер на 1000,00 лв., платимо в брой, както и това, че е внесена в брой сума в размер на 1000,00 лв. Процесуалното представителство е реално осъществено от адв.. Т при подаването на касационната жалба до съда, а и от преупълномощения от нея адв. М.И в съдебното заседание пред АССГ. Неоправдани са доводите на касационния жалбоподател НАП, че предметът на цитирания договор от 20.07.2017 г. е относим към отмяната на въззивното решение, което прекъсвало непосредствената връзка с оспореното НП. Именно като последица на отмяната на неправилното въззивно решение, касационната инстанция е отменила и спорното НП, което е била въобще целта на обжалването пред Софийския районен съд.

Частично основателни са касационните оплаквания на „Ен Пи Си“ ЕООД относно размера на присъденото обезщетение. За да присъди само сума в размер на 3014,00 лв. съдът е уважил възражението на ответника, че платеното в производствата пред Софийския районен съд и АССГ адвокатско възнаграждение не е справедливо и обосновано с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото по повод отмяната на НП. Съдът намалил обезщетението до присъдената сума от 3014,00 лв. от претендираната такава в общ размер на 6000,00 лв. При това обаче не е съобразил, че възнаграждението е дължимо на адвоката за всяка от съдебните инстанции по представените два договора за адвокатска защита и съдействие. Съдът е следвало да вземе предвид, че по договора за правна защита и съдействие от 13.03.2017 г. заплатената сума е в размер на 5000,00 лв., а тази по договора от 20.07.2017 г. е 1000,00 лв. В този смисъл като е уважил направеното от НАП възражение, съдът е пропуснал да съобрази, че в чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която разпоредба препраща към чл. 7, ал. 2 от същата, са регламентирани минималните размери на възнаграждението за една инстанция (вж. заглавието на Раздел III „Възнаграждения по граждански и административни дела за една инстанция“, където систематично се намира чл. 7).

Предвид изложеното и като съобрази приетото в мотивите на Тълкувателно решение № 1/2017 г. от 11.12.2018 г., постановено от Общото събрание на съдиите на Гражданска колегия на Върховния касационен съд, според настоящия състав на Върховния административен съд заплатеното от „Ен Пи Си” ЕООД възнаграждение за въззивното производство до размера от 4000,00 лв. и цялата сума, заплатена за касационното производство в размер на 1000,00 лв., се явяват имуществена вреда за дружеството в причинна връзка с отмененото НП с оглед вида и тежестта на административнонаказателното обвинение, наложеното наказание и осъществените труд и усилия на адвоката. За общия размер от 5000,00 лв. искът, предявен от „Ен Пи Си” ЕООД е основателен. Като го е уважил само до размер на 3014,00 лв., първоинстанционният съд е постановил неправилно решение в отхвърлителната част до този размер, което следва да бъде отменено в тази част. Вместо него следва да се постанови друго, с което НАП да бъде осъдена да заплати на „Ен Пи Си“ ЕООД сума в размер на още 1986,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение. В останалата част, с която искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 6000,00 лв. решението е правилно е следва да остане в сила. Неоснователно в тази връзка се поддържа от процесуалния представител на „Ен Пи Си“ ЕООД становище, че размерът на минималното възнаграждение за двете съдебни инстанции следва да се изчисли на база общата сума от 6000,00 лв., доколкото същата се явява сбор на сумите по два отделни договора, за всеки от които се прави отделна преценка досежно това явява ли се договорения размер на възнаграждението имуществена вреда в причинна връзка с отмененото НП.

Направеният в касационната жалба на НАП довод за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното решение е неоснователен. Действително се установява, че с Определение от 11.12.2017 г. първоинстанционния съд е насрочил делото в открито съдебно заседание на 11.01.2018 г. (което се е провело на тази дата), като същевременно с това е указал на НАП възможността да подаде писмен отговор в едномесечен срок, считано от връчване на определението. В този смисъл с основание касационният жалбоподател НАП твърди, че съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, което в настоящия случай обаче не се явява съществено. Това е така по причина, че писменият отговор е подаден от НАП и то още на 29.12.2017 г., докладван е в първото по делото съдебно заседание, а възраженията, направени в него, както и в съдебното заседание от процесуалния представител на НАП са обсъдени от съда, като са намерили отговор в постановеното по делото съдебно решение. Направените бланкетни оплаквания в касационната жалба на НАП в обратна насока са неоснователни.

С оглед частичното пререшаване на въпроса от касационната инстанция по същество, на „Ен Пи Си” ЕООД следва да се присъди сума в размер на още 810,00 за сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.

Неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател НАП, наведени поради неприсъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение в негова полза. Разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ е специална и дерогира правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК (Г. П. К).

Предвид изхода на спора в касационното производство, направеното искане и представените доказателства, НАП следва да бъде осъдена да заплати на „Ен Пи Си” ЕООД сума в размер на 833,33 лв. за сторените по делото разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение. Дължи се и осъждането на НАП и за заплатената от дружеството държавна такса в размер на 12,50 лв. Направеното от процесуалния представител на НАП възражение за прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение се преценява от настоящия състав за неоснователно предвид фактическата и правна сложност на делото и извършените от адвоката процесуални действия по делото.

По изложените по – горе съображения не следва да се присъжда и юрисконсултско възнаграждение на НАП за касационното производство.

След връщане на делото в АССГ, в производство по чл. 175 АПК съдът следва да пристъпи към отстраняване на допусната в диспозитива на обжалваното съдебно решение очевидна фактическа грешка предвид посоченото там, че се отхвърля „... иска на „Ен Пи Си” ЕООД срещу директора на ТД на НАП – София...” вместо коректното „срещу Националната агенция за приходите”.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ АПК и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 464 от 24.01.2018 г., постановено по адм. д. № 12900 по описа на Административен съд София – град за 2017 г. В ЧАСТТА, с която предявеният от „Ен Пи Си“ ЕООД, с ЕИК 130438308 иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗЗД ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗЗД ВРЕДИ) за осъждането на Националната агенция за приходите да му заплати обезщетение в размер на 6000,00 лв. за претърпени имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с водене на съдебните производства за отмяна на Наказателно постановление № F284446 от 09.01.2017 г., издадено от директора на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – София, е отхвърлен за сумата над 3014,00 лв. до 5000,00 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Ен Пи Си“ ЕООД, с ЕИК 130438308 сума в размер на още 1986,00 (хиляда деветстотин осемдесет и шест) лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването и отмяната на Наказателно постановление № F284446 от 09.01.2017 г., издадено от директора на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – София.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Ен Пи Си“ ЕООД, с ЕИК 130438308 сума в размер на още 810,00 лв. (осемстотин и десет) лв. – направени разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 464 от 24.01.2018 г., постановено по адм. д. № 12900 по описа на Административен съд София – град за 2017 г. в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Ен Пи Си“ ЕООД, с ЕИК 130438308 сума в размер на 833,33 (осемстотин тридесет и три цяло и тридесет и три стотни) лв. – направени разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото касационно производство и 12,50 (дванадесет цяло и петдесет стотни) лв. за платена държавна такса.

Решението не подлежи на обжалване.