Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на ЕТ „Ф. Т. М. – Д.К“ срещу Решение № 23/12.02.2018 г. на Административен съд – Кюстендил по адм. дело № 335/2017 г., отхвърлящо оспорването на Заповед № СТ-05-1056/18.09.2017 г. на зам.-началника на Дирекцията за национален строителен контрол, с която е отказано издаването на разрешение за ползване на строеж: „Малка ВЕЦ „Рилец“ с мощност 70 kW и мачтов трафопост“ в ПИ с идентификатор 62685.28.2 по КК на землището на Рилски манастир, м. „Студената чешма“, община Р., област К., чийто възложител е касаторът.

Ответниците – зам.-началникът на ДНСК, Регионалната инспекция по околната среда и водите – Благоевград и Регионалната дирекция по горите – Кюстендил, оспорват касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението. Касационната жалба е допустима и основателна.

1. Административният орган е мотивирал отказа за разрешаване на ползването от фактическа страна с констатациите на Държавната приемателна комисия, в частност – с отрицателните становища на представителите на РИОСВ и РДГ, обосновани съответно с а) нарушение на разпоредбите на Глава шеста ЗООС, чл. 31 ЗБР и подзаконовата уредба към тях, както и на чл. 13 ЗЗТ (строежът попадал в границите на Природен парк „Рилски манастир“), с което за строежа не било доказано изпълнението на основните изисквания към строежите по чл. 169, ал. 1, т. 3 и ал. 3, т. 1 ЗУТ, и б) нарушение на чл. 73, ал. 1 вр. чл. 74, ал. 2 ЗГ и чл. 12, ал. 2 ЗУТ – застрояване в горски имоти е допустимо само ако е предвидено с влязъл в сила ПУП и след промяна на предназначението на прилежащата площ към съоръжението, за което липсвал документ. От правна страна органът се е позовал на чл. 178, ал. 3, т. 1 вр. чл. 169, ал. 1, т. 3 и ал. 3, т. 1 ЗУТ...