Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „Митекс 1“ ЕООД - гр. Б.д чрез процесуалния си представител адв. И.М срещу решение № 1662/14.03.2018 год., постановено по адм. дело № 12649/2017 год. по описа на Административен съд, София-град, първо отделение, 65-ти състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-22000116008285-091-001/12.07.2017 год. на ТД на НАП, гр. С., в частта, която е потвърдена с решение № 1600/12.10.2017 год. на и. д. директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. С. при ЦУ на НАП за непризнато право на данъчен кредит по издадени 3 броя данъчни фактури от доставчик „Д.Т” ЕООД общо в размер на 191345,24 лв. за данъчен период месец март 2016 год., в резултат на което е установен ДДС за внасяне в размер на 187754,41 лв. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът не е обсъдил доказателствата по делото и не е направил правилни изводи, а е преповторил аргументите, изложени в обжалвания ревизионен акт от органите на НАП и тези в решението на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. С.. Касационният жалбоподател се позовава на съдебно - счетоводната експертиза, излага доводи, че съвкупният анализ на доказателствата и констатациите на вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза сочат, че документите съдържат идентични данни по отношение предаването на владението на процесните имоти, датите на което предаване на владението представлява данъчно събитие съгласно чл. 6, ал. 2, т. 2 ЗДДС. В касационната жалба е налице позоваване на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО и в тази връзка и на практика на СЕС по дела...