Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от адвокат Й.Й като процесуален представител К.К срещу решение № 413 от 13.04.2018 г. на Административен съд София област по адм. дело № 1162/2017г. С него се отхвърля жалбата му против заповед № 17-1204-001663 от 20.09.2017г. на началник група при ОДМВР София сектор ПП с която на К.К на основание чл. 171, т.1, б. "ж" от ЗДвП е наложена ПАМ "временно отнемане на СУМПС за срок от един месец".

Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му.

Ответникът, началник група при ОД на МВР София сектор Пътна полиция чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховен административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираната заповед. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. От доказателствата по приложената преписка съдът е установил, че на 20.09.2017г. е съставен АУАН по отношение на лицето К.К, за това, че на 20.09.2017г. около 22.40 часа в О. Б, на АМ Хемус 30 км по посока на движение към Варна с т. а М. А с рег. [рег. номер на МПС] с прикачно ремарке с рег. [рег. номер на МПС] собственост на ЕТ "Иринда-Н-Д.Н" нарушава пътен знак В-4 извън населено място при въведена временна организация на движението, въведена със заповед на АПИ №РД11-845/31.08.2017г. - нарушение по чл. 6, ал. 1 от ЗДвП. При констатираното от фактическа страна с оглед на съставения АУАН и при съобразяване на целта на разпоредбата на чл. 171, ал. 1 ЗДвП съдът е приел жалбата за неоснователна и като такава я е отхвърлил. Решението е правилно.

Разпоредбата на чл. 171 ал. 1 ЗДвП предвижда, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки по т. 1, 2, 2а, 3, 4, 5, 6 и 7. Принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство СУМПС е предвидено по т. 1, б."ж" от чл. 171 ЗДвП за водач, който при управление на МПС навлиза след знак, забраняващ влизането на съответвното ППС при въведена временна забрана за движение извън населените места - за срок от един месец.

При установената безспорна фактическа обстановка съдът е извел верен правен извод относно приложението на материалния закон.

Представените доказателства за друго производство по реда на ЗАНН и влязло в сила решение относно административно наказателната отговорност не могат да бъдат ценени в настоящето производство, което е с друг предмет и цели, а предвид забраната в чл. 220 АПК Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което ина основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК ВАС шесто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 413 от 13.04.2018 г. на Административен съд София област по адм. дело № 1162/2017г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.