Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на пети октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Й. К. ЧЛЕНОВЕ:Б. Ц. П. Ж. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Нели Христозоваизслуша докладваното от съдиятаП. Ж. по адм. дело № 3311/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториална дирекция (ТД) М. В. (правоприемник на ТД Северна морска) към Агенция „Митници“, чрез процесуален представител - гл. юрк. Л. С., против Решение № 11/22.01.2021 г. по адм. дело № 384/2020 г. на Административен съд (АС) – Шумен, с което е отменено Решение с рег. № 32-284829/30.09.2020 г. към MRN: 17BG002002H0049915/28.04.2017г., постановено от директор на ТД „С. М. при Агенция „Митници“, и ТД „Северна морска“ е осъдена да заплати на „Мелпомена“ ООД, разноски в размер на 590,00 лева.

В касационната жалба се поддържа, че съдебното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Изразява се убеждение, че приложението на чл. 140 във връзка с чл. 141 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 във връзка с чл. 74, § 2 от МК, довело до неприемане на декларираната митническа стойност и определянето на нова такава въз основа на налични данни на територията на митническата територия на Съюза, е обосновано. Наред с това посочва, че предвид обстоятелството, че декларираната митническа стойност на стоката 28,96 лв./бр., или 1,92 лв./кг.) е по-ниска от посочената справедлива цена (5,61 лв./кг), валидна за нея в ЕС, както и въз основа на извършения сравнителен анализ в Система за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи - МИСЗА за внос на идентични или сходни на процесната стока, са налице основателни съмнения относно декларираната митническа стойност. Посоченото наложило, според касатора, митническата стойност на стоките да бъде определена на основание чл. 74, § 2, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, при използвана договорната стойност на „сходни“ стоки. Наред с изложеното се посочва, че задачата на вещото лице по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ) не е пряко относима към определената на основание чл. 74, пар. 2, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. стойност на „сходни стоки“. Иска се отмяна на обжалваното решение, както и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника.

Ответникът – „Мелпомена“ ООД, гр. Шумен, с ЕИК:[ЕИК], чрез процесуалния му представител - адв. С. Ж., оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени както в писмен отговор, така и в писмени бележки. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция съгласно представен списък.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Шумен е било Решение с рег. № 32-284829/30.09.2020 г. към MRN: 17BG002002H0049915/28.04.2017 г., постановено от директора на ТД „С. М. при Агенция „Митници“, с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ във връзка с чл. 74, § 2, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, във връзка с чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, във връзка с чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка чл. 77, § 1, във връзка с чл. 85, § 1, във връзка с чл. 101, § 1, във връзка с чл. 102, чл. 103, чл.104 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, във връзка с чл. 19, ал. 1 и 7 от ЗМ, във връзка с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС, във връзка чл. 59 от АПК: е отказано приемането на митническата стойност на декларираната стока с № 11 по митническа декларация (МД) MRN: 17BG002002H0049915/28.04.2017 г. и е определена нова митническа стойност за внасяната от „Мелпомена“ ООД стока в размер на 1905,20 лева по реда на чл. 74, § 2, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на ЕП, като е разпоредено да се коригира митническата декларация стока № 11, в частта ѝ относно код на стойността, статистическа стойност, изчисляване на вземанията и рекапитулация, както и да се вземе под отчет начисления с решението размер на ДДС, начислените суми за мито, антидъмпингово мито и ДДС, които са заплатени. Със същото решение са посочени дължими суми за досъбиране: ДДС в размер на 244,25 лева, ведно с лихва за забава, с дата на възникване на задължението - 28.04.2017 г. на основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 77, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.

По констатациите на митническия орган с митническа декларация № 17BG002002H0049915/28.04.2017 г. „Мелпомена“ ООД е декларирало данни за доставка на стоки за режим допускане за свободно обращение на 15 бр. артикула, в 520 колета, с тегло 8228,00 кг бруто, внос от Китай, на обща стойност 8727,70 долара на САЩ при валутен курс 1,80978 за 1 USD, като стока № 11 – 40 бр. велосипеди, е декларирана с код по ТАРИК: 8712007099 и 604,25 кг нетно тегло. Стоката е с държава на произход Китай, с условие на доставката - CFR Варна. Декларираната от титуляра на режима митническа стойност от 28,96 лв/бр. или 1,92 лв/кг е съпоставена със справедливата цена на ЕС по § 1, т. 40 от ДР на ЗМ (,предоставена на държавите-членки със системата „Тезей“) в размер на 5,61 лв/кг. Въз основа на изложеното, както и на база извършения сравнителен анализ в Система за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи - МИСЗА за внос на идентични или сходни на процесната стока, е обосновано съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност. Посоченото мотивирало митническите органи да приложат чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, като за нуждите на допълнителната проверка до вносителя „Мелпомена“ ЕООД с писмо с peг. № 32-79248/ 11.03.2020 г., от дружеството е изискана допълнителна информация, чието непредставяне е прието от административните органи за предпоставка за основателно съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност на процесната стока в цитираната митническа декларация.

На следващо място митническите органи са аргументирали съмненията си за значително разминаване на договорената със средностатистическата стойност и с Решение на ЕС от 2016 г. по дело С-291/15 на Съда на ЕС, допускащи практика на митническите органи, съгласно която митническата стойност на стоките се определя въз основа на приети договорни стойности на „сходни стоки“, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при внос на „сходни стоки“, при положение че митническият орган не оспорва, нито по друг начин поставя под съмнение автентичността на фактурата и на удостоверението за извършен банков превод, представени като доказателство за действително платената цена за внесените стоки.

Наред с това и доколкото била изключена възможността да се определи митническата стойност по метода на чл. 74, § 2, б. „а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, е избран методът по чл. 74, § 2, б. „б“ от същия регламент за „сходни“ стоки. При прилагане на чл. 74, § 2 б. „б“ от МКС административният орган, въз основа на направен анализ за стока №11 в националната база данни за оформени митнически декларации за допускане за свободно обращение в същия или приблизително същия момент на сходни стоки, се е позовал на МД № 16BG002002H0146343/ 09.12.2016 г. за извършен внос на сходни стоки, въз основа на които е увеличена митническата стойност на процесните стоки.

В хода на съдебното производство е допусната ССчЕ, от заключението по която е видно, че цената по търговската фактура, предмет на митническа декларация MRN 17BG002002H0049915/28.04.2017 г., е платена изцяло по банков път на 05.05.2017 г. от сметка в „УниК. Б. АД , като сумата е осчетоводена в размер на 8727,70 щатски долари, съответстващи на сума в размер на 116 108,19 лева при обявен курс на БНБ за 28.02.2017г,- 1,84564 лева за 1 USD. Вещото лице е установило, че дружеството е формирало цената на доставената стока на общата сума 50499.56 лева сумирана от всички разходи, свързани с доставката чрез счетоводна сметка 3041 „Стоки на склад“, където били заведени и процесните стоки, с посочено количество велосипеди по размер, единична и обща цена.

При така установената фактическа обстановка, АС – Шумен е обосновал правни изводи за незаконосъобразност на издаденото решение на директора на ТД „С. М. при Агенция „Митници“ като постановено в нарушение на материалният закон, както и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Административният съд е очертал спорния по делото въпрос, а именно - дали митническите органи са обосновали наличието на „основателни съмнения“ по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 и спазена ли е процедурата по чл. 141 от същия регламент във връзка с чл. 74, § 2 от МК за определяне на митническата стойност по процесния внос.

За да достигне до извода, че от страна на митническите органи не е обосновано по категоричен начин приложението на чл. 140, във връзка с чл. 141 от Регламента за изпълнение 2015/2447, във връзка с чл. 74, § 2, б. „б“ от Регламент № 952/2013 г. първоинстанционният съд е приел на първо място, че различната стойност на стоките по митническата декларация, приета за необичайно ниска, е определена след анализ на данни за средностатистическа стойност за ЕС за периода 2013-2016 г. на внос на велосипеди на килограм и код по Комбинираната номенклатура (КН) на ЕС 87120070 съгласно справка от THESUS, представена едва в хода на делото. В тази връзка е прието, че в зависимост от обстоятелството, че стоката е декларирана на брой, митническите органи са приложили при установяване на средностатистическата стойност различна мерна единица, а именно – килограм. В този ред на мисли доколкото съгласно глава 87 от Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа мерната единица за стока с код 87120070 - велосипеди е p/st или на бройки, съдът е приел за неустановено как са били преобразувани стойностите в килограми и по какъв начин са отнесени към процесната декларирана в бройки стока.

На следващо място според съда, видно от доказателствата по делото, дружеството - вносител е представило цялата изискана информация за обосноваване на договорната стойност на процесната стока към ЕАД - фактура, която е именно придружаващият документ във връзка с митническата стойност, съгласно чл. 145 от Регламента за изпълнение, както и документи за извършени разплащания, данни относно извършени транспортни разходи, а от страна на митническите органи не са били събрани никакви доказателства относно характеристики и вид на внесената стока - не е била направена проверка нито в счетоводството на дружеството, нито в неговите складове. В тази връзка АС – Шумен е приел, че както в административното, така и в съдебното производство, административният орган не е ангажирал доказателства за основателност на неговите съмнения за нереалност на декларираната митническа стойност, довели от своя страна до определяне на митническата стойност на стоките по методите, предвидени в чл. 74 от Регламент № 952/2013 г.

Изложеното мотивирало извода на съда, че митническите органи необосновано са приложили чл. 140 във връзка с чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 във връзка с чл. 74, § 2, б. “б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013. Предвид констатацията на административния орган за неоткрити „идентични стоки“ от същия износител, еднакви във всяко отношение, е прието за установено, че не е извършен анализ съобразно изискванията на чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 и съответно митническите органи не са обосновали приложената от тях договорна стойност на сходни стоки по внос от трето лице.

Прието е и че обжалваното решение не съдържа и какъвто и да било анализ на стоките, въз основа на които е приложен вторичният метод по чл. 74, § 2 б. „б“ от Регламент № 952/2013 г. Съдът е счел, че сходството на стоките по процесната МД и по ползваните от ответника митнически декларации за стойност на „сходни стоки“ не е доказана, тъй като липсват данни за качеството, репутацията, наличието на търговска марка и търговското равнище на доставките. Според съда, въпреки че новата митническа стойност на стоките е определена въз основа на ЕАД MRN 16BG002002H0146343/09.12.2016г. за внос на велосипеди от Китай с тарифен код 8712007099, депозирана от същия вносител - „Мелпомена“ ООД, видно от пункт 17 на приложената декларация посочените 55 броя велосипеди са без конкретизиран вид и размер по цолове, предмет на внос по ЕАД и са с митническа стойност 2619,57 лева, а в приложената фактура към документа велосипедите са посочени в четири пункта, без уточнение относно размер и вид. Нещо повече, съдът е посочил, че липсват мотиви в оспорения акт относно обстоятелството защо не са взети предвид декларации за внос на велосипеди, подадени през месеците януари и февруари на 2017 г., които предхождат процесната декларация и велосипедите са уточнени по размер.

Прието е също така, че определената с оспореното решение нова митническа стойност на стоката от митническата декларация на жалбоподателя в брой велосипеди е на стойност 57,23 лева, като последната, доколкото е по-висока или близка до стойността, на която стоките са продадени от вносителя на територията на страната, се различава съществено от стойността, на която са същите са купени от дружеството или от договорната им стойност – обстоятелство, установено със заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза.

Предвид изложеното, съдът е приел, че отказът да се приеме декларираната договорна стойност на процесиите стоки и определянето на нова такава по друг ЕАД, е довело до постановяване на незаконосъобразен административен акт от страна на митническия орган, който следва да бъде отменен.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице соченото от касатора основание за отмяна на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК.

Административен съд - Шумен е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, която е съобразена с тях. От правилно установените факти решаващият състав е направил обоснован извод за незаконосъобразност на обжалваното решение на директора на ТД „С. М. към Агенция „Митници“.

Основният спор между страните е относно това дали митническите органи са обосновали „основателни съмнения“ по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент, във връзка с чл. 74, § 2, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, за определяне на митническата стойност на стоките по осъществения внос съобразно договорната стойност на сходни стоки. По силата на чл. 70, § 1 от Митническия кодекс основният метод за определяне на митническата стойност на стоките е въз основа на договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Съгласно чл. 74, § 1 от Митническия кодекс, когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно чл. 70, тя се определя чрез последователно прилагане на вторичните методи по чл. 74, § 2 от букви а) до г) от Митническия кодекс. В чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза е предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни стойности – в случаите когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Митническия кодекс, и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. Относимо към приложението на тази норма е тълкуването на чл. 181а от Регламент за изпълнение (ЕИО) № 2454/93 от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) 3254/94 на Комисията, дадено в решението на Съда на ЕС по дело С-291/15. С. С. за да определят митническата стойност, митническите органи могат да не вземат предвид декларираната цена на внесените стоки и могат да прибегнат до вторични методи за определяне на митническата стойност на внесените стоки, като предвидените в членове 30 и 31 от Митническия кодекс (отм.), и по-специално, продажната цена на сходни стоки, ако съмненията им относно договорната стойност на стоките продължават, след като са поискали предоставянето на цялата информация или на всички допълнителни документи и след като са дали на съответното лице подходяща възможност да изложи гледната си точка относно съображенията, на които се основават посочените съмнения (т. 35). Съгласно т. 36 от решението, тези обстоятелства подлежат на проверка от националната юрисдикция. С. С. на ЕС коригирането на договорната митническа стойност е допустимо, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки. Съгласно легалната дефиниция на понятието „сходни стоки“, дадено в разпоредбата на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, в рамките на определянето на митническата стойност са стоки, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка.

При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд е съобразил посочените норми от правото на Съюза и е извършил дължимата проверка по основателността на съмненията на митническите органи относно договорната стойност на стоката. В тежест на митническите органи е да обосноват определената стойност на внасяните стоки по чл. 141, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447. В тази връзка митническият орган е неоснователно е поставил под съмнение представените доказателства за действително платена цена за внесените стоки и е приложил вторичният метод за определяне на митническа стойност по чл. 74, § 2, б. „б“ от Митническия кодекс, въз основа на договорната стойност на сходни стоки. Прилагането на вторичните методи за определяне на митническата стойност е субсидиарно и изисква да е обоснована неприложимост на основния метод - въз основа на договорната стойност. Както правилно е приел съдът, митническият орган не е извършил анализ на договорените от дружествата срокове и начин на плащане, характеристики, съставни материали, търговска марка и качеството на стоките. Правилно е приетото от административния съд, че дружеството-вносител е представило цялата изискана информация за обосноваване на договорната стойност на процесната стока към ЕАД – фактурата по чл.145 от Регламента за изпълнение, както и документи за извършени разплащания, данни относно извършени транспортни разходи и др., като в този ред на мисли липсва законово задължение за представяне от страна на вносителя на сключен договор с износителя, както и посочването като реквизит във фактурата на начин и срок за плащането по нея.

На следващо място, за да преминат към определяне на стойността на процесните велосипеди по МД № MRN: 17BG002002H0049915/28.04.2017 г. по реда на Регламент № 952/2013 г., митническите органи са се обосновавали с приетата за необичайно ниска митническа стойност, при позоваване на данни за средностатистическа стойност за ЕС за периода 2013-2016 г. на внос на велосипеди на килограм и код по Комбинираната номенклатура (КН) на ЕС 87120070. Правилно, в тази връзка, първоинстанционният съд е приел, че доколкото стоката е декларирана на брой, от решението и от допълнително представените справки от MISЗА и THESUS не може да бъде установено как са били преобразувани стойностите в килограми и по какъв начин са отнесени към процесната декларирана в бройки стока. Съгласно глава 87 от Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа мерната единица за стока с код 8712 00 70 - велосипеди е p/st или на бройки. Следователно митническите органи неправилно са приложили съгласно Списък на допълнителните мерни единици в Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/1925 на Комисията от 12 октомври 2017 г. за изменение на приложение I към Регламент (ЕИО) No 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа при установяване на средностатистическата стойност различна мерна единица, а именно на килограм.

Изложеното необосновано е дало основание на митническите органи да приложат вторичния метод за определяне на митническа стойност по чл. 74, § 2, б. „б“ от Митническия кодекс, въз основа на договорната стойност на сходни стоки. Съдът правилно е приел, че в хипотезата, при която не са открити „идентични стоки“ от същия износител, еднакви във всяко отношение и е предприел определяне на митническа стойност по по чл. 74, § 2, б. „б“ от Митническия кодекс, митническите органи е следвало да извършат анализ съобразно изискванията на чл. 141 от Регламента за изпълнение и съответно да обосноват приложената от тях договорна стойност по внос от трети лица, което не е било сторено в настоящия случай. Наред с това сходството на стоките по процесната МД и по ползваните от ответника МД за стойност на „сходни стоки“ не е доказана, тъй като качеството, репутацията, наличието на търговска марка и търговското равнище на доставките не е обсъдено и преценено.

По тези съображения настоящият съдебен състав на Първо отделение на Върховен административен съд намира, че касационната жалба се явява неоснователна, като не са налице основания за отмяна на обжалвания съдебен акт и същият следва да бъде оставен в сила.

С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 лева, което не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на спора и осъществената адвокатска защита.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 11/22.01.2021 г. по адм. дело № 384/2020 г. на Административен съд – Шумен.

ОСЪЖДА А. М. да заплати на „„Мелпомена“ ООД, гр. Шумен, с ЕИК:[ЕИК], разноски за касационната инстанция в размер на 360,00 (триста и шестдесет) лева.

Решението е окончателно.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториална дирекция (ТД) М. В. (правоприемник на ТД Северна морска) към Агенция „Митници“, чрез процесуален представител - гл. юрк. Л. С., против Решение № 11/22.01.2021 г. по адм. дело № 384/2020 г. на Административен съд (АС) – Шумен, с което е отменено Решение с рег. № 32-284829/30.09.2020 г. към MRN: 17BG002002H0049915/28.04.2017г., постановено от директор на ТД „С. М. при Агенция „Митници“, и ТД „Северна морска“ е осъдена да заплати на „Мелпомена“ ООД, разноски в размер на 590,00 лева.

В касационната жалба се поддържа, че съдебното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Изразява се убеждение, че приложението на чл. 140 във връзка с чл. 141 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 във връзка с чл. 74, § 2 от МК, довело до неприемане на декларираната митническа стойност и определянето на нова такава въз основа на налични данни на територията на митническата територия на Съюза, е обосновано. Наред с това посочва, че предвид обстоятелството, че декларираната митническа стойност на стоката 28,96 лв./бр., или 1,92 лв./кг.) е по-ниска от посочената справедлива цена (5,61 лв./кг), валидна за нея в ЕС, както и въз основа на извършения сравнителен анализ в Система за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи - МИСЗА за внос на идентични или сходни на процесната стока, са налице основателни съмнения относно декларираната митническа стойност. Посоченото наложило, според касатора, митническата стойност на стоките да бъде определена на основание чл. 74, § 2, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, при използвана договорната стойност на „сходни“ стоки. Наред с изложеното се посочва, че задачата на вещото лице по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ) не е пряко относима към определената на основание чл. 74, пар. 2, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. стойност на „сходни стоки“. Иска се отмяна на обжалваното решение, както и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника.

Ответникът – „Мелпомена“ ООД, гр. Шумен, с ЕИК:[ЕИК], чрез процесуалния му представител - адв. С. Ж., оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени както в писмен отговор, така и в писмени бележки. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция съгласно представен списък.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Шумен е било Решение с рег. № 32-284829/30.09.2020 г. към MRN: 17BG002002H0049915/28.04.2017 г., постановено от директора на ТД „С. М. при Агенция „Митници“, с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ във връзка с чл. 74, § 2, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, във връзка с чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, във връзка с чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка чл. 77, § 1, във връзка с чл. 85, § 1, във връзка с чл. 101, § 1, във връзка с чл. 102, чл. 103, чл.104 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, във връзка с чл. 19, ал. 1 и 7 от ЗМ, във връзка с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС, във връзка чл. 59 от АПК: е отказано приемането на митническата стойност на декларираната стока с № 11 по митническа декларация (МД) MRN: 17BG002002H0049915/28.04.2017 г. и е определена нова митническа стойност за внасяната от „Мелпомена“ ООД стока в размер на 1905,20 лева по реда на чл. 74, § 2, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на ЕП, като е разпоредено да се коригира митническата декларация стока № 11, в частта ѝ относно код на стойността, статистическа стойност, изчисляване на вземанията и рекапитулация, както и да се вземе под отчет начисления с решението размер на ДДС, начислените суми за мито, антидъмпингово мито и ДДС, които са заплатени. Със същото решение са посочени дължими суми за досъбиране: ДДС в размер на 244,25 лева, ведно с лихва за забава, с дата на възникване на задължението - 28.04.2017 г. на основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 77, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.

По констатациите на митническия орган с митническа декларация № 17BG002002H0049915/28.04.2017 г. „Мелпомена“ ООД е декларирало данни за доставка на стоки за режим допускане за свободно обращение на 15 бр. артикула, в 520 колета, с тегло 8228,00 кг бруто, внос от Китай, на обща стойност 8727,70 долара на САЩ при валутен курс 1,80978 за 1 USD, като стока № 11 – 40 бр. велосипеди, е декларирана с код по ТАРИК: 8712007099 и 604,25 кг нетно тегло. Стоката е с държава на произход Китай, с условие на доставката - CFR Варна. Декларираната от титуляра на режима митническа стойност от 28,96 лв/бр. или 1,92 лв/кг е съпоставена със справедливата цена на ЕС по § 1, т. 40 от ДР на ЗМ (,предоставена на държавите-членки със системата „Тезей“) в размер на 5,61 лв/кг. Въз основа на изложеното, както и на база извършения сравнителен анализ в Система за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи - МИСЗА за внос на идентични или сходни на процесната стока, е обосновано съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност. Посоченото мотивирало митническите органи да приложат чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, като за нуждите на допълнителната проверка до вносителя „Мелпомена“ ЕООД с писмо с peг. № 32-79248/ 11.03.2020 г., от дружеството е изискана допълнителна информация, чието непредставяне е прието от административните органи за предпоставка за основателно съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност на процесната стока в цитираната митническа декларация.

На следващо място митническите органи са аргументирали съмненията си за значително разминаване на договорената със средностатистическата стойност и с Решение на ЕС от 2016 г. по дело С-291/15 на Съда на ЕС, допускащи практика на митническите органи, съгласно която митническата стойност на стоките се определя въз основа на приети договорни стойности на „сходни стоки“, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при внос на „сходни стоки“, при положение че митническият орган не оспорва, нито по друг начин поставя под съмнение автентичността на фактурата и на удостоверението за извършен банков превод, представени като доказателство за действително платената цена за внесените стоки.

Наред с това и доколкото била изключена възможността да се определи митническата стойност по метода на чл. 74, § 2, б. „а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, е избран методът по чл. 74, § 2, б. „б“ от същия регламент за „сходни“ стоки. При прилагане на чл. 74, § 2 б. „б“ от МКС административният орган, въз основа на направен анализ за стока №11 в националната база данни за оформени митнически декларации за допускане за свободно обращение в същия или приблизително същия момент на сходни стоки, се е позовал на МД № 16BG002002H0146343/ 09.12.2016 г. за извършен внос на сходни стоки, въз основа на които е увеличена митническата стойност на процесните стоки.

В хода на съдебното производство е допусната ССчЕ, от заключението по която е видно, че цената по търговската фактура, предмет на митническа декларация MRN 17BG002002H0049915/28.04.2017 г., е платена изцяло по банков път на 05.05.2017 г. от сметка в „УниК. Б. АД , като сумата е осчетоводена в размер на 8727,70 щатски долари, съответстващи на сума в размер на 116 108,19 лева при обявен курс на БНБ за 28.02.2017г,- 1,84564 лева за 1 USD. Вещото лице е установило, че дружеството е формирало цената на доставената стока на общата сума 50499.56 лева сумирана от всички разходи, свързани с доставката чрез счетоводна сметка 3041 „Стоки на склад“, където били заведени и процесните стоки, с посочено количество велосипеди по размер, единична и обща цена.

При така установената фактическа обстановка, АС – Шумен е обосновал правни изводи за незаконосъобразност на издаденото решение на директора на ТД „С. М. при Агенция „Митници“ като постановено в нарушение на материалният закон, както и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Административният съд е очертал спорния по делото въпрос, а именно - дали митническите органи са обосновали наличието на „основателни съмнения“ по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 и спазена ли е процедурата по чл. 141 от същия регламент във връзка с чл. 74, § 2 от МК за определяне на митническата стойност по процесния внос.

За да достигне до извода, че от страна на митническите органи не е обосновано по категоричен начин приложението на чл. 140, във връзка с чл. 141 от Регламента за изпълнение 2015/2447, във връзка с чл. 74, § 2, б. „б“ от Регламент № 952/2013 г. първоинстанционният съд е приел на първо място, че различната стойност на стоките по митническата декларация, приета за необичайно ниска, е определена след анализ на данни за средностатистическа стойност за ЕС за периода 2013-2016 г. на внос на велосипеди на килограм и код по Комбинираната номенклатура (КН) на ЕС 87120070 съгласно справка от THESUS, представена едва в хода на делото. В тази връзка е прието, че в зависимост от обстоятелството, че стоката е декларирана на брой, митническите органи са приложили при установяване на средностатистическата стойност различна мерна единица, а именно – килограм. В този ред на мисли доколкото съгласно глава 87 от Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа мерната единица за стока с код 87120070 - велосипеди е p/st или на бройки, съдът е приел за неустановено как са били преобразувани стойностите в килограми и по какъв начин са отнесени към процесната декларирана в бройки стока.

На следващо място според съда, видно от доказателствата по делото, дружеството - вносител е представило цялата изискана информация за обосноваване на договорната стойност на процесната стока към ЕАД - фактура, която е именно придружаващият документ във връзка с митническата стойност, съгласно чл. 145 от Регламента за изпълнение, както и документи за извършени разплащания, данни относно извършени транспортни разходи, а от страна на митническите органи не са били събрани никакви доказателства относно характеристики и вид на внесената стока - не е била направена проверка нито в счетоводството на дружеството, нито в неговите складове. В тази връзка АС – Шумен е приел, че както в административното, така и в съдебното производство, административният орган не е ангажирал доказателства за основателност на неговите съмнения за нереалност на декларираната митническа стойност, довели от своя страна до определяне на митническата стойност на стоките по методите, предвидени в чл. 74 от Регламент № 952/2013 г.

Изложеното мотивирало извода на съда, че митническите органи необосновано са приложили чл. 140 във връзка с чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 във връзка с чл. 74, § 2, б. “б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013. Предвид констатацията на административния орган за неоткрити „идентични стоки“ от същия износител, еднакви във всяко отношение, е прието за установено, че не е извършен анализ съобразно изискванията на чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 и съответно митническите органи не са обосновали приложената от тях договорна стойност на сходни стоки по внос от трето лице.

Прието е и че обжалваното решение не съдържа и какъвто и да било анализ на стоките, въз основа на които е приложен вторичният метод по чл. 74, § 2 б. „б“ от Регламент № 952/2013 г. Съдът е счел, че сходството на стоките по процесната МД и по ползваните от ответника митнически декларации за стойност на „сходни стоки“ не е доказана, тъй като липсват данни за качеството, репутацията, наличието на търговска марка и търговското равнище на доставките. Според съда, въпреки че новата митническа стойност на стоките е определена въз основа на ЕАД MRN 16BG002002H0146343/09.12.2016г. за внос на велосипеди от Китай с тарифен код 8712007099, депозирана от същия вносител - „Мелпомена“ ООД, видно от пункт 17 на приложената декларация посочените 55 броя велосипеди са без конкретизиран вид и размер по цолове, предмет на внос по ЕАД и са с митническа стойност 2619,57 лева, а в приложената фактура към документа велосипедите са посочени в четири пункта, без уточнение относно размер и вид. Нещо повече, съдът е посочил, че липсват мотиви в оспорения акт относно обстоятелството защо не са взети предвид декларации за внос на велосипеди, подадени през месеците януари и февруари на 2017 г., които предхождат процесната декларация и велосипедите са уточнени по размер.

Прието е също така, че определената с оспореното решение нова митническа стойност на стоката от митническата декларация на жалбоподателя в брой велосипеди е на стойност 57,23 лева, като последната, доколкото е по-висока или близка до стойността, на която стоките са продадени от вносителя на територията на страната, се различава съществено от стойността, на която са същите са купени от дружеството или от договорната им стойност – обстоятелство, установено със заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза.

Предвид изложеното, съдът е приел, че отказът да се приеме декларираната договорна стойност на процесиите стоки и определянето на нова такава по друг ЕАД, е довело до постановяване на незаконосъобразен административен акт от страна на митническия орган, който следва да бъде отменен.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице соченото от касатора основание за отмяна на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК.

Административен съд - Шумен е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, която е съобразена с тях. От правилно установените факти решаващият състав е направил обоснован извод за незаконосъобразност на обжалваното решение на директора на ТД „С. М. към Агенция „Митници“.

Основният спор между страните е относно това дали митническите органи са обосновали „основателни съмнения“ по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент, във връзка с чл. 74, § 2, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, за определяне на митническата стойност на стоките по осъществения внос съобразно договорната стойност на сходни стоки. По силата на чл. 70, § 1 от Митническия кодекс основният метод за определяне на митническата стойност на стоките е въз основа на договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Съгласно чл. 74, § 1 от Митническия кодекс, когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно чл. 70, тя се определя чрез последователно прилагане на вторичните методи по чл. 74, § 2 от букви а) до г) от Митническия кодекс. В чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза е предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни стойности – в случаите когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Митническия кодекс, и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. Относимо към приложението на тази норма е тълкуването на чл. 181а от Регламент за изпълнение (ЕИО) № 2454/93 от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) 3254/94 на Комисията, дадено в решението на Съда на ЕС по дело С-291/15. С. С. за да определят митническата стойност, митническите органи могат да не вземат предвид декларираната цена на внесените стоки и могат да прибегнат до вторични методи за определяне на митническата стойност на внесените стоки, като предвидените в членове 30 и 31 от Митническия кодекс (отм.), и по-специално, продажната цена на сходни стоки, ако съмненията им относно договорната стойност на стоките продължават, след като са поискали предоставянето на цялата информация или на всички допълнителни документи и след като са дали на съответното лице подходяща възможност да изложи гледната си точка относно съображенията, на които се основават посочените съмнения (т. 35). Съгласно т. 36 от решението, тези обстоятелства подлежат на проверка от националната юрисдикция. С. С. на ЕС коригирането на договорната митническа стойност е допустимо, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки. Съгласно легалната дефиниция на понятието „сходни стоки“, дадено в разпоредбата на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, в рамките на определянето на митническата стойност са стоки, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка.

При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд е съобразил посочените норми от правото на Съюза и е извършил дължимата проверка по основателността на съмненията на митническите органи относно договорната стойност на стоката. В тежест на митническите органи е да обосноват определената стойност на внасяните стоки по чл. 141, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447. В тази връзка митническият орган е неоснователно е поставил под съмнение представените доказателства за действително платена цена за внесените стоки и е приложил вторичният метод за определяне на митническа стойност по чл. 74, § 2, б. „б“ от Митническия кодекс, въз основа на договорната стойност на сходни стоки. Прилагането на вторичните методи за определяне на митническата стойност е субсидиарно и изисква да е обоснована неприложимост на основния метод - въз основа на договорната стойност. Както правилно е приел съдът, митническият орган не е извършил анализ на договорените от дружествата срокове и начин на плащане, характеристики, съставни материали, търговска марка и качеството на стоките. Правилно е приетото от административния съд, че дружеството-вносител е представило цялата изискана информация за обосноваване на договорната стойност на процесната стока към ЕАД – фактурата по чл.145 от Регламента за изпълнение, както и документи за извършени разплащания, данни относно извършени транспортни разходи и др., като в този ред на мисли липсва законово задължение за представяне от страна на вносителя на сключен договор с износителя, както и посочването като реквизит във фактурата на начин и срок за плащането по нея.

На следващо място, за да преминат към определяне на стойността на процесните велосипеди по МД № MRN: 17BG002002H0049915/28.04.2017 г. по реда на Регламент № 952/2013 г., митническите органи са се обосновавали с приетата за необичайно ниска митническа стойност, при позоваване на данни за средностатистическа стойност за ЕС за периода 2013-2016 г. на внос на велосипеди на килограм и код по Комбинираната номенклатура (КН) на ЕС 87120070. Правилно, в тази връзка, първоинстанционният съд е приел, че доколкото стоката е декларирана на брой, от решението и от допълнително представените справки от MISЗА и THESUS не може да бъде установено как са били преобразувани стойностите в килограми и по какъв начин са отнесени към процесната декларирана в бройки стока. Съгласно глава 87 от Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа мерната единица за стока с код 8712 00 70 - велосипеди е p/st или на бройки. Следователно митническите органи неправилно са приложили съгласно Списък на допълнителните мерни единици в Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/1925 на Комисията от 12 октомври 2017 г. за изменение на приложение I към Регламент (ЕИО) No 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа при установяване на средностатистическата стойност различна мерна единица, а именно на килограм.

Изложеното необосновано е дало основание на митническите органи да приложат вторичния метод за определяне на митническа стойност по чл. 74, § 2, б. „б“ от Митническия кодекс, въз основа на договорната стойност на сходни стоки. Съдът правилно е приел, че в хипотезата, при която не са открити „идентични стоки“ от същия износител, еднакви във всяко отношение и е предприел определяне на митническа стойност по по чл. 74, § 2, б. „б“ от Митническия кодекс, митническите органи е следвало да извършат анализ съобразно изискванията на чл. 141 от Регламента за изпълнение и съответно да обосноват приложената от тях договорна стойност по внос от трети лица, което не е било сторено в настоящия случай. Наред с това сходството на стоките по процесната МД и по ползваните от ответника МД за стойност на „сходни стоки“ не е доказана, тъй като качеството, репутацията, наличието на търговска марка и търговското равнище на доставките не е обсъдено и преценено.

По тези съображения настоящият съдебен състав на Първо отделение на Върховен административен съд намира, че касационната жалба се явява неоснователна, като не са налице основания за отмяна на обжалвания съдебен акт и същият следва да бъде оставен в сила.

С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 лева, което не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на спора и осъществената адвокатска защита.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 11/22.01.2021 г. по адм. дело № 384/2020 г. на Административен съд – Шумен.

ОСЪЖДА А. М. да заплати на „„Мелпомена“ ООД, гр. Шумен, с ЕИК:[ЕИК], разноски за касационната инстанция в размер на 360,00 (триста и шестдесет) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Йордан Константинов

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Бисер Цветков

/п/ Петя Желева