Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗЗД ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗЗД ВРЕДИ) /ЗОДОВ/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. П., чрез юрисконсулт Пенкова, против решение № 1259/07.06.2018 г., постановено по адм. д. № 1311/2018 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Излага доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалваното решение, поради което се иска да бъде отменено. Посочва се, че наказателното постановление е било частично отменено и то не за основаното нарушение на Гатев. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна – Д.Г, чрез адвокат С.М, с писмено становище оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Направено е искане за присъждане на разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Налице са предпоставките за присъждане на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като са доказани и предпоставките за основателност на иска, но обжалваното решение в частта му за присъденото обезщетение над сумата 70 лв. до 300 лв., както и за присъдените лихви, е неправилно и следва да се отмени, като се отхвърли предявеният иск в тази му част, като се редуцира и размерът на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред административния съд, в съответствие с чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ.

Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима.

Пред АС – Пловдив е предявен иск от Д.Г срещу ОД на МВР гр. П., с който се претендира присъждане на обезщетение в размер на 300 лева за претърпени имуществени вреди, представляващи направени от ищеца разноски във връзка с обжалването по съдебен ред на Наказателно постановление № 17-1030-005378/10.08.2017 г., издадено от Началник група към ОД на МВР гр. П., Сектор „Пътна полиция“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба.

С обжалваното решение Административният съд – Пловдив е осъдил ОД на МВР гр. П. да заплати на Д.Г сума в размер на 300 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски във връзка с обжалването по съдебен ред на Наказателно постановление № 17-1030-005378/10.08.2017 г., издадено от Началник група към ОД на МВР – гр. П., Сектор „Пътна полиция“, което е отменено само в част 2 от него, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В полза на Д.Г са присъдени и съдебни разноски в размер на 310 лева – държавна такса в размер на 10 лева и възнаграждение за адвокат в размер на 300 лева.

От правна страна административният съд приел, че ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение, ако не е било издаденото незаконосъобразно в частта по т. 2 наказателно постановление от административния орган. Посочено е, че адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт - наказателното постановление. На това основание съдът приел за основателен и доказан искът на Гатев за присъждане на имуществени вреди.

Касационната инстанция намира, че решението на административния съд е правилно.

Настоящият състав споделя извода на съда, че исковата претенция за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 300 лв., причинени от частично незаконосъобразно Наказателно постановление № 17-1030-005378/10.08.2017 г., издадено от Началник група към ОД на МВР – гр. П., Сектор „Пътна полиция“, е доказана и основателна. Видно от доказателствата по делото, с Наказателно постановление № 17-1030-005378/10.08.2017 г., издадено от Началник група към ОД на МВР – гр. П., Сектор „Пътна полиция“, на ищеца са били наложени:

- по т. 1 на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от Закон за движение по пътищата му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП

- по т. 2 на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева за нарушение на чл. 162, ал. 1 ЗДвП.

По подадена от Д.Г жалба срещу посоченото НП е образувано АНД № 5986/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив. С решение № 2126 от 23.11.2017 г., постановено по горното дело, е отменено Наказателно постановление № 17-1030-005378/10.08.2017 г., издадено от Началник група към ОД на МВР – гр. П., Сектор „Пътна полиция“, в частта му по т. 2. В останалата част, с което на Гатев е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца поради управление на МПС с концентрация на алкохола над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда, НП е потвърдено. С решение № 380 от 20.02.2018 г., постановено по КНАХД № 52/2018 г. АС - Пловдив е оставил в сила решението на районния съд.

Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Настоящата инстанция приема, че частичната отмяна на наказателното постановление, издадено за отделни нарушения и с наложени различни наказания, може да се приравни на отменено наказателно постановление, съответно отменен административен акт. Видно от самото Наказателно постановление № 17-1030-005378/10.08.2017 г., издадено от Началник група към ОД на МВР – гр. П., Сектор „Пътна полиция“, нарушението на ищеца по т. 1 е за управление на МПС след употреба на алкохол. В тази част наказателното постановление е потвърдено. В частта на т. 2 от наказателното постановление - по чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП, същото е отменено. С оглед на това настоящата инстанция счита, че е приложима разпоредбата на чл. 1 ЗОДОВ.

Този извод на съда се обуславя от обстоятелството, че в договора за правна защита и съдействие от 01.09.2017 г., сключен между Д.Г и адв. К.Л, е посочено, че ищецът заплаща 300 лева за обжалването на т. 1 от НП /наказанието по чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП/ и съответно още 300 лева за обжалването на т. 2 от НП /наказанието по чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП/. В процесния случай административният орган е издал две наказателни постановления, обективирани в един акт. След като съдът е постановил отмяна на наказателното постановление за едното нарушение и в договора за правна помощ е вписано възнаграждение за процесуално представителство за това нарушение, искът по чл. 1 ЗОДОВ е основателен.

Като е уважил исковата претенция на Д.Г против ОД на МВР гр. П., с правно основание чл. 1 ЗОДОВ за обезщетение на имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи адвокатско възнаграждение по обжалване на частично отменено Наказателно постановление № 17-1030-005378/10.08.2017 г., издадено от Началник група към ОД на МВР – гр. П., Сектор „Пътна полиция“, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход от спора, на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски в размер на 300 лв., поради това че същото е уговорено в предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимален размер на адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1259/07.06.2018 г., постановено по адм. д. № 1311/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив.