Производството е по реда на чл. 208 и следващите от административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на М. Велешки от с. [населено място] срещу решение № 132/02.10.2017 година на Административен съд гр. Л. по адм. д. № 177/2017 година, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Акт за установяване на задължения по декларация № АУ000149/06.03.2017 г. издаден от главен експерт отдел "Местни приходи" при О. Т, потвърден с Решение № И-МП-27/03.05.2017 г. на началник отдел "Местни приходи" при О. Т, с който АУЗД са определени задължения за М. Велешки за заплащане на данък върху превозните средства за лек автомобил марка "Шкода", модел "Октавия", рег. [рег. номер на МПС], по декларация № ДК 54000013/04.01.2017 г. в размер на: 57,51 лв. главница и 26,40 лв. лихва, дължими за 2012 г.; 57,51 лв. главница и 20,53 лв. лихва, дължими за 2013 г.; 57,51 лв. главница и 14,70 лв. лихва, дължими за 2014 г.; 57,51 лв. главница и 8,84 лв. лихва, дължими за 2015 г. и 57,51 лв. главница и 3 лв. лихва дължими за 2016 г. Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 АПК – допуснати съществени процесални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че за правилното решаване на спора по същество е от значение въпроса досежно собствеността върху процесното моторно превозно средство. При анализ на представените в хода на съдебното производство доказателствени средства, сочи, че собствеността върху процесния автомобил е на съпругата му, М. Велешка, поради което и той не следва да носи данъчните задължения за вещта. Оспорва изводите на първоинстанционния съд за недоказана собственост върху автомобила единствено на г-жа Велешка. Твърди, че презумпцията за съвместен принос на съпрузите върху придобитите вещи по време на брака е оборена чрез събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства. Приема, че без значение, че договорът за делба е...