Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно - процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. Б. срещу решение № 215 от 08.02.2018 г. по адм. дело № 2256/2017 г. на Административен съд Бургас.
В касационната жалба се излагат се твърдения за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон отм. енително основание по чл.209, т.3 от АПК. По подробно изложени съображения в жалбата се иска отмяна на същото и отхвърляне оспорването срещу административния акт.
Ответникът – Д.П, от [населено място], чрез адвокат М.И с писмен отговор оспорва касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото и при извършената служебна проверка на обжалваното решение на основание чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Административният съд Бургас е отменил решение №1012-02-201#1 от 21.07.2017 година на директора на ТП НОИ-Бургас, и потвърденото с него разпореждане № 2113-02-557#12 от 21.06.2017 година на ръководител на пенсионно осигуряване в ТП НОИ-Бургас, с което на Д.П на основание чл.69б, ал.1 КСО е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. За да постанови този правен резултат, след като е обсъдил доказателствата по преписката и събраните по делото такива, е приел, че в хода на съдебното производство са събрани доказателства, които оборват констатациите на административния орган, че трудовият стаж на Панделиев за периода 01.04.1982 г. до 03.09.1984 г. не е такъв от първа категория. Приел е, че Панделиев е изпълнил изискванията за пенсиониране, съобразно чл.69а, ал.1 КСО, а именно: възраст - [възраст]; 10 години трудов стаж първа категория труд/установените от адм. орган 8 години, 10 месеца и 14 дни и тези за процесния период - 2 години и 5 месеца; осигурителен стаж - 44 години, 4 месеца и 4 дни и 101 точки - сбор от осигурителен стаж и възраст. Решението е правилно.
Първоинстанционният съд е изяснил релевантните по спора факти и обстоятелства, обсъдил е представените доказателства, които са относими, допустими и необходими, както и доводите на страните, въз основа на което е извел обосновани и правилни изводи, които се споделят от настоящия състав.
От данните по делото се установява, че със заявление, вх.№2113-02-557 от 16.03.2017 г. Д.П е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст като е посочил за целите на изчисляване на пенсията, осигурителен доход за периода 04.01.1988 г. до 04.01.1991 г. С разпореждане, №2113-02-557#12 от 21.06.2017 г. ръководителят на пенсионно осигуряване в ТП НОИ-Бургас е издал разпореждане №2113-02-557#12/ 21.06.2017 г., с което отказал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл.69б, ал.1 КСО. По жалба на Панделиев с решение, №1012-02-201#1 от 21.07.2017 г. директорът на ТП НОИ-Бургас е потвърдил разпореждане № 2113-02-557#12 от 21.06.2017 г.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че предме на спора в случая е осигурителния стаж на Панделиев през периода 01.04.1982 г. до 03.09.1984 г., положен в „Бургаски медни мини“ЕАД, мина „Росен“, на длъжност шофьор, който стаж не е признат от административния орган като такъв, положен при условията на първа категория.
От правна страна, в разпоредбата на чл. 40, ал. 1 НПОС е предвидено, че осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, а в ал. 3 е предвидено, че документите по ал. 1 и 2 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Следователно, първичният документ, в който се съдържат данните за осигурителния стаж на лицето са изплащателните ведомости, а трудовите, служебни и осигурителни книжки са вторичен документ, който отразява вече направените записвания в изплащателните ведомости и затова записванията в книжката /от посочения вид/ трябва да съответстват на записванията в изплащателните ведомости.
ВАС споделя извода на първоинстанционния съд, че пенсионният орган незаконосъобразно не е признал и зачел осигурителния стаж на Панделиев през периода 01.04.1982 г. до 03.09.1984 г., положен в „Бургаски медни мини“ЕАД, мина „Росен“, на длъжност шофьор, като такъв положен при условията на първа категория.
По делото не се спори, че в претендирания период Панделиев е работил като шофьор в „Бургаски медни мини“ЕАД-мина „Росен“. В приложената и надлежно оформена трудова книжка е отразено, че Панделиев в периода 01.04.1982 г. до 03.09.1984 г. е работил като шофьор в Бургаски медни мини-мина „Росен“, без да е посочен вид и тонаж на автомобила. В разплащателните ведомости на „Бургаски медни мини“ЕАД е посочено, че в периода м. април-м. декември 1982 г. Панделиев е бил шофьор в товарен транспорт; за месец март 1983 г.-шофьор на автомобил от 7.5 до 15 тона; месец февруари-месец юни 1983 г.-шофьор на Шкода „Мадара“; месец юли-месец декември 1983 г.-шофьор на автомобил от 7.5 до 15 тона и за месец януари-месец септември 1984 г.-шофьор на товарен автомобил/без да е посочен вид и тонаж на автомобила/. Приложена е и заповед №1578 от 30.03.1982 г., от която е видно, че Панделиев е назначен в МОК „Бургаски медни мини“, автобаза „Росен“, мина „Росен“ като шофьор на специализиран товарен автомобил „Шкода“ от 7.5 до 15 тона. Представено е удостоверение от сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР-Бургас, в което е посочено, че товарен автомобил-самосвал „Ш. М“ с рег.№[рег. номер МПС], управляван от Панделиев, е бил собственост на „Бургаски медни мини“ЕООД. Това потвърждава и вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, че в рудодобива за целите на производството се използват самосвали, каквито са товарните автомобили „Ш. М 916“/по-големите/ и „Ш. М MTS 24“/по-малките/ с товароносимост 8.64 тона.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза се установява, че в ТП НОИ-Бургас е налична справка за условията и основанието за пенсиониране на персонала на ТМОК/технологичен минно обогатителен комбинат/-Бургас. До 1971 г. МОК „Бургаски медни мини“/БММ/ е стопанска единица към Управление „Цветен рудодобив“. В периода от 1981 г.-1983 г. МОК „БММ“ е поделение на Стопански минно-металургичен комбинат „Средногорие“-гр. С.е. А от 31.05.1983 г. до 1986 г. е преобразуван и съществува като Стопански минно-обогатителен комбинат/СМОК/ „Бургаски медни мини“ към „Цветна металургия“-София. С включването в структурата на предприятията за добив и обработка на скалооблицоващи материали-в гр. М. Т за мрамор и за гранит в с. Ч., считано от 01.05.1987 г. съществува под името Технологичен минно обработващ комбинат/ТМОК/-Бургас. С. тази справка раздел „А. Р“, където е бил назначен на работа Панделиев, съобразно заповед №1578 от 30.03.1982 г. длъжностите „шофьори на специализирани товарни автомобили, извозващи руда от 5 т. до 16 т.“ са първа категория труд, на основание т.4 от Правилник за категоризация на труда при пенсиониране/ПКТП, отм. /, но относим към процесния период.
При тези данни правилно първоинстанционният съд е приел, че трудовият стаж на Плевнелиев за периода 01.04.1982 г. до 03.09.1984 г. следва да се зачете като такъв от първа категория. При това към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст-16.03.2017 г., Панделиев е изпълнил изискванията за пенсиониране, съобразно чл.69а, ал.1 КСО, а именно: възраст - [възраст]; 10 години трудов стаж първа категория труд/установените от адм. орган 8 години, 10 месеца и 14 дни и тези за процесния период - 2 години и 5 месеца; осигурителен стаж - 44 години, 4 месеца и 4 дни и 101 точки - сбор от осигурителен стаж и възраст. Обоснован и правилен е извода на първоинстанционният съд, че оспорения административен акт, с който е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 КСО поради незачитане на цитирания по-горе период за осигурителен стаж от първа категория труд, е незаконосъобразен, и като го е отменил и е изпратил делото като преписка на пенсионния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, Административният съд гр. Б. е постановил правилно решение.
С касационната жалба не се представят доказателства свързани с касационните основания които да променят фактическите и правни изводи на съда в обжалваното решение.
Искането на ответника по касация за присъждане на направени разноски е неоснователно. По делото не са представени доказателства за сторени такива в касационното производство, нито списък на разноските. Поради изложеното съдът не присъжда разноски на Д.П.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 215 от 08.02.2018 г. по адм. дело № 2256/2017 г. на Административен съд Бургас. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.