Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на началник на група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, срещу решение № 3139 от 11.05.2018 г. по адм. дело № 13763/2017 г. на Административен съд София – град, с което е отменена заповед № 17-4332-007359 от 20.10.2017 г. издадена от началник група в сектор „Пътна полиция“ при СДВР, с която на основание чл. 171, т. 2а от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ на З.С е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - прекратяване на регистрацията на ППС, за срок от 6 месеца.

Касационният жалбоподател излага доводи за материална незаконосъобразност на обжалваното решение, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му.

Ответната страна - З.С, чрез пълномощника си адвокат Н.К изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение, съдът е отменил заповед № 17-4332-007359 от 20.10.2017 г. издадена от началник група в сектор „Пътна полиция“ при СДВР. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че на 20.10.2017 г., около 8,15 часа, в гр. С., посока на движението от бул. „П.Т“ към бул. „Витоша“, С.С е управлявал лек автомобил „К. Ч“ с рег. [рег. номер на МПС], регистриран на З.С, без да притежава съответното СУМПС. За извършеното нарушение му е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 385962/20.10.2017 г., в който е посочена приетата за нарушена разпоредба – чл. 150а от ЗДвП. Иззети са, като доказателства СРМПС и 2 броя табели с рег. [рег. номер на МПС], Въз основа на така съставения АУАН на 20.10.2017 г. е издадена и процесната заповед, с която на З.С, собственик на горепосоченото МПС е приложена ПАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

Първоинстанционният съд е описал подробно установената фактическа обстановка във връзка с издаване на заповедта, както и представените от страните в хода на делото доказателства. За да постанови обжалвания съдебен акт, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Изложени са подробни мотиви, че в оспорения административен акт не е посочено, кое точно предложение по чл. 171, т. 2а от ЗДвП се налага мярката, като словесно в административния акт са възпроизведени частично или непълно някои от хипотезите на цитираната норма. Прието е също така, че процесната ПАМ не може да бъде приложена, тъй като лицето управлявало въпросното МПС е правоспособен водач, чието СУМПС е било откраднато, видно от приложено удостоверение по делото. С оглед на тези факти, административния съд е приел, че фактическата обстановка установена от органа не съответства на действителното положение. Изложени са мотиви, че безспорно е установено по делото, че З.С, която е собственик на МПС, не е извършила никое от посочените нарушения в чл. 171, т. 2а от ЗДвП, поради което наложената ПАМ се явява незаконосъобразна.

Така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно. Същото е постановено при неправилно приложение на материалния закон и е необосновано.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при наличие на задължителните реквизити по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК.Уената фактическа обстановка съответства на хипотезата на чл.171, т. 2а ЗДвП. С оспорения административен акт е наложена принудителна административна мярка. Мерките за административна принуда по чл. 171, т.2а ЗДвП /съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП/ се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. При настоящата законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежен ред управление на чуждо моторно превозно средство от лице без съответното свидетелство за управление на МПС. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното.

Неправилни са изводите на административния съд, че С.С е бил правоспособен водач към датата на извършване на нарушението, поради факта, че свидетелството му за управление на МПС е било откраднато, видно от приложено по делото удостоверение. За да управлява МПС, водачът трябва да притежава СУМПС, което се издава от органите на Министерството на вътрешните работи при наличието на предвидените в закона условия и удостоверява правоспособността на водача, т. е. удостоверява, че посоченото в него лице има право да управлява МПС от съответната категория. При изгубване на СУМПС се издава дубликат на свидетелство за управление или на контролен талон към него, за което притежателят подписва декларация /чл. 160 ЗДвП/. Водач с изгубено СУМПС, на който не е издаден дубликат не може да удостовери, че притежава документа даващ му право да управлява МПС. Ако при проверка извършена от контролните органи бъде установена липсата на СУМПС, независимо каква е причината за това, за органа възниква задължението да издаде, при условията на обвързана компетентност, акт, с който да приложи предвидената в ЗДвП ПАМ.Ествено размерът на мярката се определя от органа в условията на оперативна самостоятелност в рамките на предвидените граници от шест месеца до една година.

Първоинстанционният съд неправилно е приел, че З.С, като собственик на превозното средство не е извършила нито едно от нарушенията посочени в нормата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП. В процесния случай са налице всички предпоставки за прилагане на мярката, тъй като законодателят е предвидил управлението на МПС от неправоспособен водач да бъде последвано от прекратяване регистрацията на съответния автомобил, независимо дали същият е негов собственик или не. Собственикът на превозното средство следва при всички положения да носи отговорност за действията на лицата, в чието държане е предал собствения си автомобил. С въпросната ПАМ, не се цели санкциониране на нарушителя и/или трети лица, а постигане на правноопределен резултат – подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване на пътнотранспортните произшествия.

Издателят на акта е посочил правните основания и фактическите обстоятелства, които съставляват основание по закон за издаването на заповедта, и е цитирал относимата правна уредба. Заповедта е съобразена с целта на закона при определяне срока на ПАМ. Продължителността на срока на мярката е определен от органа в долната граница в зависимост от тежестта на нарушението. Административният орган е доказал обстоятелствата, попадащи в хипотезата на чл. 171, т. 2а ЗДвП и обуславящи прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца на собственик, чието МПС е управлявано от лице без съответното свидетелство за МПС.

При изяснена фактическа обстановка касационният съдебен състав следва да отмени обжалваното решение и постанови ново, по съществото на спора, с което да отхвърли подадената от З.С жалба като неоснователна.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 3139 от 11.05.2018 г. по адм. дело № 13763/2017 г. на Административен съд София - град, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на З.С от [населено място], [улица], срещу заповед № 17-4332-007359 от 20.10.2017 г. издадена от началник група в сектор „Пътна полиция“ при СДВР. Решението не подлежи на обжалване.