Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 187 от ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ).

Образувано е по жалба на С.Д от [населено място] против решения на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) по т. 2.3, т. 2.3.1, и т. 2.3.2 от протокол № 18 от 5.06.2018 г., с които на основание чл. 186а, ал. 6 ЗСВ не е назначена на длъжност „съдия” в Апелативен съд – Пловдив - наказателна колегия, не е назначена на длъжност „съдия” в Апелативен съд – Бургас - наказателна колегия и не е назначена на длъжност „съдия” в Апелативен съд – Варна - наказателна колегия, поради липса на необходимите професионални качества. Релевирани са оплаквания за съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а именно на нормите на чл. 35, чл. 6 и чл. 13 АПК, както и на материалния закон.

Ответникът - Съдийска колегия на ВСС, чрез юрисконсулт Димитрова, оспорва жалбата и излага становище за липса на отменителни основания по чл. 146 АПК и моли решенията да бъдат оставени в сила.

Жалбата е подадена против подлежащи на оспорване актове на Съдийската колегия на ВСС, от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 187, ал. 1 ЗСВ.С.Д е участвала в проведения конкурс за първоначално назначаване на длъжност „съдия“ в Апелативен съд – Пловдив - наказателна колегия, в Апелативен съд – Бургас - наказателна колегия и в Апелативен съд – Варна - наказателна колегия, но не е била назначена, което обосновава правния й интерес от търсената съдебна защита. Ето защо се приема, че жалбата е процесуално допустима.

При преценка на събраните доказателства и относимата към спорните правоотношения нормативна уредба настоящият тричленен състав на Върховния административен съд приема следното:

От данните по административната преписка се установява, че с решение на Висшия съдебен съвет по протокол № 3 от 21.01.2016 г., обн. ДВ, бр. 8/29.01.2016...