Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на К.С против решение № 167 от 15.03.2018 г. по адм. дело № 953 / 2017 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 17-0315-000171/27.10.2017 г. на началника на Районно управление „Полиция“- Пещера към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Пазарджик, с която временно е отнето свидетелството му за управление на МПС. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства. Моли да бъде отменено и да се постанови ново по същество, с което заповедта да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът – началник на РУП - Пещера към ОДМВР - Пазарджик не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид изложеното в касационната жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалбата е неоснователна по следните съображения:

Решението на Административен съд – Пазарджик е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и се обосновава от събраните доказателства.

Първоинстанционият съд правилно приема, че оспорената заповед № 17-0315-000171/27.10.2017 г. е издадена от компетентния съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП (ЗАКОН ЗЗД ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) (ЗДвП) оран, в предвидената форма (заповедта е писмена и нея са изложени фактическите и правни основания за прилагане на мярката) и при спазване на административнопроизводствените правила.

Правилно и съответно на събраните доказателства е и заключението на първата инстанция, че заповедта е издадена след осъществяване на предвидените в закона материалноправни предпоставки за прилагане на мярката. Разпоредбата на чл. 171, т.1, б. „б” ЗДвП предвижда за осигуряване безопасността на движението и преустановяване на административните нарушения принудителна административна мярка, изразяваща се във временно отнемане на свидетелството за правоуправление на водач, който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване. Отнемането е до решаване на въпроса за отговорността на водача, но за не повече от 18 месеца.

В разглеждания случай е установено, че на 27.10.2017 г. около 01.26 часа, в гр. Б., жалбоподателят Сираков управлява собствения си лек автомобил. Същият е спрян за проверка от контролните орган, при която отказва да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол, както и да изпълни предписанията за медицинско изследване, въпреки индикациите в поведението му, които сочат, че е употребил алкохол. Констатациите са отразени в акт за установяване на административно нарушение, съставен на същата дата. На това основание жалбоподателят е санкциониран с налагане на административно наказание (наказателно постановление № 17-0315-000736/ 10.11.2017г.) и е издадена заповедта, предмет на оспорване, с която е отнето свидетелството му за управление на МПС до решаване въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

При тези факти, установени от представените по делото доказателства, административният съд правилно и приема, че принудителната административна мярка е приложена след осъществяване на материалноправните основания, предвидени в нормата на чл. 171, ал.1, б. „б“ ЗДвП – жалбоподателят, като водач на МПС, отказва да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол, като и да изпълни предписанията за медицинско изследване. Срокът на мярката е определен в рамките на предвиденото в разпоредбата. Принудителна административна мярка е приложена, за да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се предотврати и преустанови извършването на административни нарушения по ЗДвП (ЗАКОН ЗЗД ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА), поради което съответства и на целта на закона. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и отхвърля жалбата против административния акт, съставът на Административен съд - Пазарджик постановява решение в съответствие с материалния закон и представените доказателства.

Възражението на касационния жалбоподател, че не са налице основания за прилагане на мярката, с оглед отмяната на наказателното постановление, с което е санкциониран по административен ред за отказа да бъде тестван с техническо средство за алкохол и да проведе кръвно изследване, е неоснователно. Принудителните административни мерки се налагат за да се предотвратят и преустановят нарушенията по ЗДвП и не са обусловени от основанията за реализиране на административнонаказателната отговорност. Ето защо обстоятелството, че наказателното постановление е отменено в случая е без значение.

Доводите в касационната жалба, свързани с неправилното съставяне на акта за установяване на административно нарушение са ирелевантни към заповедта за прилагане на мярката, тъй като както се посочи същата се налага на друго основание и има правантивна и възпираща цел. Съображенията, свързани с оборудването на полицейския автомобил също са неоснователни. Извършването на контрол по спазване на правилата за движението по пътищата с автомобили, оборудвани със средства за аудиозапис и видеозаснемане, е право на контролните органи по закона (чл. 165, ал.2, т. 7 ЗДвП), което не отменя останалите възможности за осъществяване на контролните функции, предвидени в нормативния акт.

Поради всичко изложено настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, приема, че обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Не са констатирани сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила.

По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 167 от 15.03.2018 г. по адм. дело № 953/ 2017 г. на Административен съд – Пазарджик. Решението е окончателно.