Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР, отм. . Образувано е по касационна жалба на Д. К. М. от гр. Б., против Решение 560/07.04.2014 г., постановено по а. д. 2974/2013 г. по описа на Административен съд Бургас (АСБСс).

Касационната жалба е подадена в срок и от страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

С обжалваното решение на АСБСс, е отхвърлена жалбата на Михов против Заповед за задържане на лице с рег. 383/05.12.2013 г., издадена от разузнавач при 01 Районно управление "Полиция" (РУП) при Областна дирекция на вътрешните работи, Бургас (ОДМВР).

Недоволен от решението, Михов го обжалва. Счита същото за неправилно, като постановено при допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да се отмени решението на АСБс и се постанови друго такова, с което да уважи жалбата му срещу обжалваната заповед за задържане на лице. Претендира за направените от него разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба Я. А. Я., на длъжност разузнавач при 01 РУП, ОДМВР не взима становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставено в сила обжалваното решение.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе, приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е, че на 05.12.2014 г. сутринта, ответникът е задържал касатора в дома на св. Б. П. З., където последният живеел. В 08,50 ч. е съставена оспорената пред АСБс заповед за задържане на лице, като в нея е посочено като правно основание за задържането на Михов чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР отм. ....