Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационната жалба на В. В. С. против решение 51/19.03.2014 г., постановено по адм. дело 18/2014 г. по описа на Административен съд Кюстендил. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушения на материалния закон, поради което се претендира отмяната му.

Ответникът по жалбата - изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" редовно призован не се представлява по делото и не взема становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение Административен съд Кюстендил е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател срещу Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони от Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г., изх. 02-100-6500/917 от 17.09.2013 г., издаден от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", като неоснователна. Съдът е установил относимите за спора факти, които с оглед разпоредбата на чл. 220 от АПК следва да се възприемат от настоящата инстанция. По делото е установено, че жалбоподателят е земеделски стопанин, който е подал и е прието заявлението му за регистрация от 15.05.2009 г. с уникален регистрационен номер /УРН/ 339378, в което като схеми и мерки за подпомагане са отбелязани Схема за единно плащане на площ /СЕПП/, Национални доплащания за животни /НДЖ/ и Плащания за природни ограничения за земеделски стопани в планински райони /НР1/. Приложено е и общо заявление от кандидата за плащания на площ 2009, с което той е кандидатствал по същите схеми и мерки, отбелязани в заявлението за регистрация СЕПП, НДЖ3 и НР1. С писмо изх. 02-100-6500/917 от 20.07.2013г. на изпълнителния директор на ДФ Земеделие жалбоподателят е бил уведомен за откриване на производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент. Като основание за откриване на производството е изтъкнато неподаването на заявление за кампания 2012, като не е заявено участие по мярка 211 Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските районни, с което не са спазени изискванията на чл.4, т.3 от Наредба 11 от 03.04.2008г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони и мярка 212 Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони от Програмата на развитие на селските райони за периода 2007-2013г. /Наредба 11/2008 г./. В писмото е указано, че съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредба 11/2008 г./, земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент се изключва от подпомагане по тази наредба, като на кандидата е дадена възможност при несъгласие да представи доказателства. От страна на жалбоподателя е подадено възражение, към което не са представени доказателства. При това положение е издаден обжалвания Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони от Програма за развитие на селските райони 2007-2013г., изх. 02-100-6500/917 от 17.09.2013 г. Съдът е намерил оспорения акт за издаден от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване на административнопроизводствените правила и съответен на материалния закон.

Относно компетентността на издателя на административния акт, съдът е приел, че е представена заповед 03-РД/606/21.02.2013г. на изпълнителния директор на ДФ Земеделие, с която той е делегирал правомощия на заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие да издава и подписва уведомителни писма за прекратяване на многогодишни ангажименти по мярка 211 Плащания за земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони. Приел е, че делегирането е правомерно, тъй като е извършено от компетентен орган по чл.20а, ал.2, т.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, има за предмет правомощия от визираните в чл.20, т.5 от ЗПЗП и чл. 10, ал.1, т.17 от Устройствения правилник на ДФ Земеделие, във вр. с чл.11 от същия правилник.

Този извод на съда е неправилен и не е съобразен с приложимите материалноправни разпоредби. Оспорения административен акт е издаден на основание чл.14, ал.1 от Наредба 11/2008 г., според който ДФ Земеделие прекратява многогодишния ангажимент по тази наредба. Изпълнителният директор на фонда организира и ръководи дейността на фонда и го представлява - чл.20, т.2 и 3 от ЗПЗП и именно той е компетентен да издава индивидуални административни актове. Съгласно пар.1, т.1 от ДР на АПК, административен орган е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон. Съгласно чл.4, ал.1 от АПК, установяващ принципа на законност, административните органи действат в рамките на правомощията си, установени от закона. С оглед общите разпоредби на АПК компетентността на един орган да издава административни актове следва да е установена със закон. За да може компетентния административен орган, в случая изпълнителният директор на ДФ Земеделие да предостави временно и частично част от своите правомощия на друго длъжностно лице или орган, това предоставяне трябва също да е допуснато от закона. Такава законова възможност към момента на издаване на оспорения административен акт не е налице. По нисък по степен и юридическа сила нормативен акт, като издаден не от законодателния орган, а от друг такъв, съобразно общия принцип на законността и нормите на пар.1. от АПК не може да предостави възможност за делегиране на правомощия. Неправилно при това положение административният съд се е позовал на Устройствения правилник на ДФ Земеделие, акт на Министерски съвет. Този правилник регламентира структурата и организацията на работа във фонда и неговата администрация и макар да урежда възможността за делегиране на правомощията от изпълнителния директор на други длъжностни лица, използването на тази възможност не води до валидно прехвърляне на правомощия. Административен е органът, който е носител на административни правомощия по силата на закон, какъвто издалия акта не е. Ето защо обжалваният акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 изх. 02-100-6500/917 от 17.09.2013г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" е издаден от некомпетентен орган, който макар и да действа въз основа на заповед за делегиране на правомощия, не ги е получил валидно, поради което не ги е придобил.

Предвид изложеното, като е приел, че оспореният административен акт е валиден и законосъобразен, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, а вместо него да се постанови друго, с което обжалваният акт да бъде обявен за нищожен, а преписката върната на компетентния административен орган - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие".

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение 51/19.03.2014 г., постановено по адм. д. 18/2014 г. по описа на Административен съд Кюстендил, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОБЯВЯВА за нищожен Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони от Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г., изх. 02-100-6500/917 от 17.09.2013 г., издаден от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие"

ИЗПРАЩА преписката на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Г. Х. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Т. К./п/ П. П. П.П.