Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Сдружение „И. О. Е“, чрез адв. Я.Н. срещу решение №464 от 19.07.2020г. по в. т.д. №2406/2020г. на Апелативен съд - София в частта, с която е потвърдено решение №435 от 04.03.2020г., постановено по т. д. №3156/2017г. на Софийски градски съд в осъдителната му част. С първоинстанционното решение в обжалваната част е осъдено Сдружение „И. О. Е“ да плати на Фонд „Научни изследвания“ на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД сумата 77 000 лева, получена на отпаднало основание – развален договор №ДФНИ-М01/2 от 19.11.2012г., ведно със законната лихва от 20.11.2017г. до окончателното плащане и 10 475.12 лева разноски по делото.

В касационната жалба се твърди, че решението следва да се отменено като неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Касаторът оспорва като незаконосъобразен извода на съда, че не е направил изрично възражение за прихващане, респ. поддържа, че е допуснато съществено процесуално нарушение и от двете инстанции, като не е разгледано направеното с отговора на исковата молба възражение за прихващане. Излага подробни доводи за основателността на възражението за прихващане, като твърди, че са налице предпоставките на чл.103-чл.105 ЗЗД. Моли да бъде отменено въззивното решение в обжалваната част и да бъде постановено решение за отхвърляне на иска като погасен чрез прихващане. Претендира разноски за всички инстанции.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по няколко правни въпроса, обусловили изхода на спора, които се свеждат до въпроса – за задължението на съда да изложи собствени мотиви като обсъди всички наведени от страните доводи и възражения, вкл. като се произнесе по направено с отговора на исковата молба възражение за прихващане. Поддържа, че въззивният съд е постановил решението си по този въпрос в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР №1/2013г. от 09.12.2013г., т. д. №1/2013г. на ОСГТК, както и цитираните решения по чл.290 ГПК.

Ответникът по жалбата Фонд „Научни изследвания“ не представя отговор в законоустановения срок.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност е процесуално допустима– подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която са уважени претенциите на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за връщане на авансово плащане по сключения между страните договор №ДФНИ-М01/2 от 19.11.2012г. за финансиране на научноизследователски проект в конкурс “Финансиране на фундаментални научни и научноприложими изследвания в приоритетни области – 2012г.”, въззивният съд излага мотиви, че се установяват елементите от фактическия състав на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД.

Решаващият съдебен състав намира за установено, че след проведен конкурс “Финансиране на фундаментални научни и научноприложими изследвания в приоритетни области – 2012г.” и въз основа на утвърдено с протокол от 09.11.2012г. на Изпълнителния съвет на ФНИ класиране, на 19.11.2012г. е сключен процесният договор с предмет финансиране на описания научноизследователски проект, по силата на който ищецът възлага на ответника изпълнението на дейностите по посочения проект с тема „Девиантното поведение и консуматизма при подрастващите /3-10г./- социален упадък или шок от бъдещето“ за срок от 24 месеца и на стойност 220 000 лева. За доказано е прието плащането на договорения аванс - сумата 77 000 лева, както и отмяната на основание чл.99, т.1 АПК на утвърденото класиране от конкурса с влязла в сила заповед на министъра на образованието и науката /заповед №РД 09-122 от 11.02.2013г./. Въззивният съд излага мотиви, че сключеният между страните договор е със смесен фактически състав, включващ административноправен елемент. Приема, че с отмяната по реда на чл.99, ал.1 АПК на решението на ИС на Фонда от 09.11.2012г., с което е утвърдено класирането по проектни предложения за финансиране от Фонд „Научни изследвания“, след които и процесното на ответника, са настъпили последиците на чл.89, ал.1 ЗЗД - договорът е развален по право, съответно ответникът Сдружение „И. О. Е“ дължи връщане на полученото плащане на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Предвид изложеното намира искът за изцяло основателен, като отхвърля възраженията на ответника, основани на точно изпълнение на договорните му задължения, липса на изрично изявление на ищеца за разваляне на договора и на покана за връщане на платеното по него.

Въззивният съд приема, че не е налице твърдяното процесуално нарушение - непроизнасяне от страна на съда по направено от ответника възражение за прихващане с отговора на исковата молба, което да обоснове и неправилно прилагане на материалния закон. Намира, че с отговора на исковата молба Сдружение „И. О. Е“ не е направело възражение за прихващане, а само е заявило, че ако искът бъде уважен, ищецът следва да бъде осъден да му върне всичко, което е получил на основание процесния договор, без да е предявил иск по чл.34 ЗЗД, който да отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 ГПК.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Поставеният процесуалноправен въпрос - за задължението на съда да изложи собствени мотиви като обсъди всички наведени от страните доводи и възражения, вкл. като се произнесе по направено с отговора на исковата молба възражение за прихващане, отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол, тъй като е значим за спора като обуславящ неговия изход по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и разясненията по приложението му, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Въззивният съд е приел, че от страна на ответника няма направено възражение за прихващане, поради което е отхвърлил като неоснователно оплакването му за допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение /неразгледано възражение за прихващане/ и е изложил мотиви, че не следва да обсъжда събраните по делото доказателства за установяване на даденото от ответника по договора, вкл. съдебно-счетоводна експертиза, комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза, обяснения на законния представител на ищеца и документи от конкурсната процедура/.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол по поставения правен въпрос за проверка съответствието му с практиката на ВКС. Със задължителното за съдилищата ТР №1/2013г., т. д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС /т.2/, както и в множество решения по реда на чл.290 ГПК, вкл. цитираните от касатора, ОСГТК на ВКС приема, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма.

На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касационният жалбоподател следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1 540 лева.

Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №464 от 19.07.2020г. по в. т.д. №2406/2020г. на Апелативен съд - София в частта, с която е потвърдено решение №435 от 04.03.2020г., постановено по т. д. №3156/2017г. на Софийски градски съд в осъдителната му част.

УКАЗВА на касационния жалбоподател Сдружение „И. О. Е“, в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 1 540 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.

След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок - да се докладва за прекратяване.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.