Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Г. Г. К. против решение №534 от 22.11.2019г. по гр. д. 597/2019г. на Плевенски окръжен съд.

Ответникът по касация –„Агенция за събиране на вземания „ЕАД, [населено място], чрез пълномощника си – юрк. И. Н. е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът К., чрез особен представител - адв. Г. Г. е заявила, че счита, че било налице противоречие между ТР №4/14г. и ТР №8/17г. на ВКС, поради това, че те „ внасят неравнопоставеност на страните не само по неприключили производства, но и по принцип“. Лаконично е развито разбиране за предпоставките за уважаване на иска, които според пълномощника на страната „се изменяли в инстанциите“, поради което, пак според нея, така се обуславял „различен подход, а и изход на спора“.Направено е и лаконично изявление за неправилност на извода на въззивният съд, че за действителност на договора били достатъчни само подписите под погасителния план. Заявено е, че страната „ счита“, че трябва да се отговори на въпросите – 1/ „ Налице ли е противоречие в ТР №4/14 и ТР № 8/17г“ 2/ Въведените постановки в т.1 от ТР№8/17г. приложими ли са към заварени и неприключили съдебни производства, при които е налице произнасяне на Първоинстанционния съд“ 3/“ Следва ли да се приеме, че с подписване погасителен план към договора за кредит е изпълнено изискването на чл.11, т.27 ЗКИ“. Лаконично е посочено, че по тези въпроси въззивният съд се е произнесъл неправилно. Също така общо е допълнено, че страната счита, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал. 2 предл.3-то, чийто текст е възпроизведен, като кратко е отбелязано, че е съдът се бил произнесъл в противоречие с цитираните тълкувателни решения. Други доводи не са развити.

Касаторът К. не обосновава довод за наличие предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване.

Поставените от нея три въпроса не са релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, съобразно приетата с т.1 ТР ОСГТК №1/10г. дефинитивност на правният въпрос, тъй като са общи, хипотетични, изведени от защитната теза на страната, а не от решаващите изводи на състава. Така например, първият поставен въпрос е изцяло извън предмета на спор, тъй като съдът не е обсъждал противоречие в тълкувателната практика на ВКС, а и това не е било в неговата процесуална дискреция. Или, този въпрос, като неотносим към спора въобще не може да обоснове извод за наличие на общо основание. Вторият и третия въпроси изцяло съдържат защитната теза на страната, която е ирелевантна. По втория, съдът е приложил ТРОСГТК № 8/17г. с оглед констатацията си, че са налице вноски с настъпил падеж, чието погасяване е дължимо не на основание предсрочна изискуемост, а поради настъпилата изискуемост на задължението с оглед срока, на който е договорено плащането. Третият въпрос съдържа твърдение на страната по което, съобразно данните по делото, съдът е приел, че договорът за банков кредит е подписан. Извън това, дори и да бъде приет за релевантен вторият и третият въпрос въпреки горните съображения, то страната с краткия си довод за неправилност на изводите не обосновава наличие на предпоставки за касационното обжалване. Доколкото в бланковото посочване се твърди основание по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, то по първото липсват каквито и да било доводи, тъй като съдът не само не е постановил акта си в противоречие на двете обсъждани тълкувателни решения, но и изрично ги е приложил позовавайки се на тях., а касаторът не е развила и доводи по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, съобразно разясненията дадени с т.4 ТР ОСГТК №1/09г., тъй като само е възпроизвела текстово нормата. Извън това, е налице достатъчно константна и еднозначна практика на ВКС, в това число и тълкувателна практика / която страната е цитирала/, която, с оглед съдържанието на поставените въпроси и основанието на иска, не е била отчетена от касатора. Или, след като е налице константна казуална и тълкувателна практика на ВКС, са изключени предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Касаторът е поддържала основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК, необосновано от нея с нарочни доводи. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика, опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т. е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.

С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Това основание, в случая, страната само е маркирала, без да изложи каквито и да било доводи по него, без да е развила нарочни доводи за очевидна неправилност. Или с това изложение, касаторът не обосновава извод за наличие предпоставки по чл.280, ал.2 пр. 3-то ГПК.

С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. чл.78, ал.8, вр. чл. 37 ЗПП на ответната страна следва да бъдат присъдени направените разноски за юристконсулт в размер 300лв.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на против решение №534 от 22.11.2019г. по гр. д. 597/2019г. на Плевенски окръжен съд.

ОСЪЖДА Г. Г. К. да заплати на „Агенция за събиране на вземания „ЕАД, [населено място], направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 300лв.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: