Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника Столична община срещу Решение № 2007 от 01.08.2019г. по в. т.д.№ 6182/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав за обезсилване на решението, постановено по гр. д.№ 1920/2016г. на Софийски градски съд, ГО, 16 състав, с което е отхвърлен искът, предявен от „А.Б.М.П“ЕООД срещу общината с правно основание чл.79 във вр. с чл.82 ЗЗД за заплащане на сумата 168 349.19лв. - обезщетение за вреди под формата на пропуснати ползи, представляващи нереализирани приходи от наем поради неизпълнение на задълженията на Столична община по договор РД 566-70 от 17.03.2008г. и Споразумение СО-РД-579 от 12.06.2014г., сключени между страните по спора.

В касационната жалба е въведен довод за недопустимост и неправилност на въззивното решение. Поддържа се, че то е и очевидно неправилно. Касаторът счита обжалваното решение за недопустимо, тъй като е разгледан иск, който следва да се разгледа по реда на АПК и ЗОДОВ, тъй като претенцията на ищеца се основава на незаконосъобразни действия на Столична община и „очевидно от изложените в исковата молба твърдения, от аргументацията на исканията за допускане на свидетели, както и от приложените към исковата молба писмени доказателства дружеството-ищец претендира вреди не от неизпълнение на договор, сключен със СО, а претендира вреди от неправомерни действия на служителите й и на „Улично осветление“ ЕАД по демонтиране на кабели, прекъсване на ел. захранване, изключване на рекламни съоръжения“. Според касатора това обстоятелство определя иска не като такъв за пропуснати ползи вследствие на неизпълнение на сключен договор /както било посочено в исковата молба/, а като иск за обезщетение от твърдени незаконосъобразни действия на общински органи и длъжностни лица при и по повод на изпълнение на административна дейност, за които е предвиден специален закон и ред за разглеждане. Касаторът счита и, че предявеният иск е недопустим, тъй като „видно от изложението в исковата молба се претендират незаконосъобразни действия на Столична община като единствено в петитума на исковата молба се твърди, че се претендират пропуснати ползи на ищеца вследствие на виновно неизпълнение на задълженията на СО по договора от 17.03.2008г. и споразумението от 12.06.2014г.“. Изложени са и подробни съображения за неправилност като се твърди, че първоинстанционното решение не е недопустимо - не съдържа произнасяне по непредявен иск. Поддържа се, че в подадената пред САС молба-уточнение ищецът е изложил нови, различни и противоречащи на изложените в исковата молба фактически твърдения. Искането е за отмяна като неправилно на въззивното решение и постановяване на друго, с което спорът да бъде решен по същество или делото да бъде върнато на САС за ново разглеждане, съответно, ако искът не е подсъден на СГС, а на административния съд, производството по делото да бъде прекратено.

В изложението се поддържа довода за очевидна неправилност като съображенията са идентични на доводите за неправилност, изложени в касационната жалба. Поддържа се и, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като без да има основание е дал указания и възможност на ищеца за „недопустимо поредно изменение на основанието на иска във въззивното производство и за допълване на исковата молба“. Твърди се, че „въз основа на допуснатото в хода на въззивното производство уточнение, въззивният съд е приел, че разгледаният от първоинстанционния съд иск е с предмет спорно право за обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на договор-пропуснати ползи от неполучено възнаграждение по сключен между ищеца и „Импрес“ЕООД договор за наем, какъвто иск САС счита, че не е бил предявен”. Възпроизведено е твърдението, че решението на първоинстанционния съд не е недопустимо на посоченото от САС основание, тъй като не е допуснато нарушение на диспозитивното начало, не е изменен предметът на делото, а произнасянето е по иска, така, както е предявен. Същевременно се поддържа, че твърденията на ищеца са основани на незаконни действия на общински органи и длъжностни лица при и повод изпълнение на административна дейност, за обезщетяването на вредите от които е предвиден специален закон и ред.

Като правни са поставени въпросите:1/Длъжен ли е съдът да прецени всички събрани по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, както и конкретно и ясно да изложи мотиви кои факти намира за установени и кои за недоказани;2/Трябва ли съдебното решение да съответства на действителното искане-така, както то е конкретизирано от ищеца;3/При твърдяна недопустимост на първоинстанционното решение във въззивната жалба, длъжен ли е съдът да се произнесе поотделно по всяко от основанията за недопустимост, обективирани от страните. По тези въпроси касаторът въвежда допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1,предл. последно ГПК като цитира решения на касационната инстанция, постановени по реда на чл.290 ГПК. По последния четвърти въпрос: Длъжен ли е въззивният съд служебно да следи за валидността на първоинстанционното решение касаторът се позовава на противоречие на обжалвания акт с ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Като евентуално спрямо основанието по чл.280,ал.1 ГПК касаторът иска допускане на обжалването поради очевидна неправилност на решението на САС, която е обоснована „с неправилно приложение на материалния закон, неправилна и непълна преценка и интерпретация на твърденията на страните от въззивния съд и оттам-достигане до погрешни и неправилни изводи относно крайния резултат на правния спор“.

В писмен отговор насрещната страна А.Б.М.П“ ЕООД счита, че касационната жалба е неоснователна и че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

В исковата молба ищецът се е позовал на наемни отношения със Столична община с обект поставени върху части от имоти - публична държавна собственост рекламно-информационни елементи, собственост на дружеството, и на неоснователно предприети действия от общината на 28.08. и 02.10.2015г. по премахване и разрушаване на собствени на дружеството елементи, находящи се в [населено място] на бул.”Цариградско шосе” в противоречие с предвиденото по договора от 2008г. Ищецът се е позовал и на сключен договор от 06.01.2015г. за наем на тези елементи с „Импрес”ЕООД, по който съконтрахентът му извършил разходи във връзка с повредените съоръжения, които ищецът не могъл да възстанови. На 15.12.2015 ищецът бил поканен от „Импрес” да заплати сумата от 116 961.19 лв. за направените разходи за закупуване, ремонт и монтаж на рекламни съоръжения, както и сума от 51 388 лв., представляваща пропуснати ползи за „Импрес”ЕООД от преждевременно прекратен договор на това дружество със „З. Аг енд комюникейшънс”АД, т. е. да заплати сума в общ размер 168 349. 19 лв. На 03.02.2016 г. между ищеца и „Импрес”ЕООД било сключено споразумение, с което страните се съгласили вземанията към ищеца за общата сума от 168 349.19 лв., представляваща обезщетение за вреди, да бъдат прихванати с вземанията на ищеца срещу съконтрахента му.

Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, квалифициран по чл.79 във вр. с чл.82 ЗЗД като е приел, че претендираното обезщетение за заплащане на сумата 168 349.19 лв. е за имуществени вреди - пропуснати ползи от нереализирани приходи от наем вследствие неизпълнение на договора от 17.03.2008г. и споразумението от 12.06.2014г., но отсъства неизпълнение на договорно задължение на ответната община. Счел е за неустановено, че претендираната вреда е пряка и непосредствена последица от поведението на ответника и че ищецът е пропуснал да увеличи имуществото си като реализира приходи от наем на основание договора с „Импрес” ЕООД поради неизпълнението на задълженията на Столична община.

Въззивната инстанция е била сезирана с жалба на ищеца. С определение от подготвително заседание № 78 от 10.01.2019г. въззивната инстанция е посочила, че с оглед изложените от ищеца твърдения, съдът приема, че се претендира обезщетение за претърпени вреди от неизпълнен договор, представляваща претърпяна загуба в размер на 168 349.19лв., която представлява погасено чрез прихващане задължение към трето лице-съконтрахента му „Импрес”ЕООД, възникнало в резултат от процесното неизпълнение на договора. По повод на този извод е констатирано, че ищецът не е уточнил как е формирана тази сума, не е изложил в пълнота обстоятелствата, въз основа на които е предявена претенцията. Исковата молба е била оставена без движение за отстраняване на нередовностите й, като ищецът уточни кои конкретни рекламни съоръжения са повредени или премахнати /местоположение и вид/, стойността на ремонтните/възстановителни дейности за всяко от тях, време на извършване; както и да уточни сумата от 51 388 лв., представляваща пропуснати ползи за „Импрес”ЕООД, на какво основание, по кой конкретен договор с наемател, за кои точно съоръжения и за какъв период е изчислена.

Ищецът е конкретизирал повредените и премахнати рекламни елементи и стойността на разходите за възстановяването и ремонта им, направени от „Импрес”ЕООД. По отношение на сумата от 51 388 лв., представляваща пропуснати ползи за „Импрес”ЕООД е уточнено, че между последното дружество и З. Аг енд Комюникейшънс”АД е сключен договор от 01.08.2015г. за отдаване под наем на 179 рекламно-информационни елементи с посочено местоположение за рекламна кампания в периода август-ноември 2015г., но поради неправомерните действия на общината голяма част от съоръженията са били изведени извън състояние на годност. Поради това, на основание чл.20 от договора, той е едностранно прекратен от З. Аг енд Комюникейшънс”АД. По тази причина „Импрес”ЕООД пропуснало да реализира възнаграждението по договора със „З. Аг енд комюникейшънс”АД от 51 388 лв. Тази сума ищецът признал като вреда-пропусната полза за „Импрес” в резултат на неизпълнение на договора за наем помежду им и тази сума била включена в споразумението от 03.02.2016 г. за прихващане. Ищецът е поддържал тезата си, че тя е загуба за него.

При тези данни въззивната инстанция е приела от правна страна, че предявените искове са за заплащане на сума, претендирана като обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на задълженията на Столична община по договор № РД-566-70/17.03.2008 г. и споразумение № СО-РД-579 от 12.06.2014 г., представляваща претърпяна загуба поради погасяване чрез прихващане на задължението на ищеца за обезщетяване на „Импрес”ЕООД - съконтрахента му по договор за наем 06.01.2015г., възникнало вследствие на договорно неизпълнение на ответната община; че предявеният иск е за реализиране на отговорността на СО за неизпълнение на задълженията й по наемния договор и споразумението към него за осигуряване спокойното ползване на рекламните елементи, разположени върху общински имоти по чл.79,ал.1 във вр. с чл.82 ЗЗД. Мотивирано е, че длъжникът е отговорен за обезщетение за всички имуществени вреди - претърпени загуби и пропуснати ползи, настъпили за кредитора и са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при възникване на неизпълненото задължение; че фактическият състав на обезщетението за вреди обхваща претърпените загуби, които се изразяват в намаляване на имотното състояние на кредитора при неизпълнението, и/или пропуснатите ползи, изразяващи се в нереализиране на възможност за увеличение на имуществото на кредитора вследствие на неизпълнението. Счетено е, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по предявения иск за ангажиране на договорната отговорност на ответника за причинените на ищеца имуществени вреди - претърпени загуби от неизпълнението на задълженията на Столична община по процесните съглашения, тъй като претенцията на ищеца произтича именно от твърдяно намаляване на имуществото му поради извършено погасяване чрез прихващане на задължението му към съконтрахента му „Импрес” по договора от наем от 06.01.2015г. /за обезщетяване на имуществените вреди на последния поради процесното неизпълнение, изразяващи се в загуби от разходи за възстановяване и ремонт на рекламни съоръжения и в пропуснати ползи от нереализирано възнаграждение по договор за наем на „Импрес” ЕООД със „З. Аг енд Комюникейшънс”АД/. Изведено е, че разгледаният от първоинстанционния съд иск е с предмет спорно право на обезщетение за имуществените вреди от неизпълнението под формата на пропуснати ползи от неполучено възнаграждение по сключен между ищеца и „Импрес”ЕООД договор за наем, какъвто не е предявяван. Обосновано е, че произнасянето е в противоречие с диспозитивното начало на гражданския процес, по непредявен иск, тъй като съдът не се е произнесъл по основанието за пораждане на спорното право на обезщетение по чл.79 във вр. с чл.82 ЗЗД и първоинстанционното решение е недопустимо, подлежи на обезсилване и връщане за ново разглеждане на основание чл.270, ал.3, изр. трето ГПК.

Отсъства основание за преценка въззивното решение да е недопустимо, в която хипотеза на касационната инстанция би възникнало задължение служебно да допусне касационното обжалване. Не съответства на изложените факти в обстоятелствената част на исковата молба и уточненията към нея тезата на касатора, че заявените от ищеца като релевантни за спора факти сочат на иск за обезщетение за незаконосъобразни действия на общински органи и длъжностни лица при и по повод на изпълнение на административна дейност; че ищецът претендира вреди не от неизпълнение на договор, сключен със СО, а вреди от неправомерни действия на служителите й и на „Улично осветление“ ЕАД, за обезщетяването на които следва да се приложи специалния закон и ред за разглеждане. Същевременно с това касаторът не изразява несъгласие, че петитумът на исковата молба съдържа ясно искане за заплащане на обезщетение за вреди на ищеца, произтичащи от виновно неизпълнение на задълженията на СО по договора от 17.03.2008г. и споразумението от 12.06.2014г. Правно неиздържана е тезата на касатора, че аргументацията на исканията за допускане на свидетели и приложените към исковата молба писмени доказателства от ищеца са източник на правната квалификация на предявения иск. Фактическите обстоятелства, от които съдилищата са извели правното основание на иска са ясно и конкретно изложени и не е налице твърдяната от касатора неяснота.

По изложените горе съображения за отсъствие на противоречие между обстоятелствена част и петитума на предявения иск неоснователна е и тезата на касатора за недопустимост на предявения иск поради такова несъответствие.

Не съответстват на данните по делото и доводите на касатора, че въззивната инстанция е приела извършването на недопустимо изменение на иска, защото в подадената пред САС молба-уточнение „ищецът изложил нови, различни и противоречащи и изложените в исковата молба фактически твърдения, които въззивната инстанция приела за допустими”; че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като без да има основание е дал указания и възможност на ищеца за „недопустимо поредно изменение на основанието на иска във въззивното производство и за допълване на исковата молба“; че въз основа на допуснатото в хода на въззивното производство уточнение, въззивният съд е приел, че разгледаният от първоинстанционния съд иск е с предмет спорно право за обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на договор-пропуснати ползи от неполучено възнаграждение по сключен между ищеца и „Импрес“ЕООД договор за наем. Както се посочи, във въззивното производство е допуснато единствено уточнение на начина на формиране на исковата сума, но не и уточнение на основанието-фактите, от които претенцията произтича. Както се посочи, още в определението от подготвително заседание, в което са дадени указанията на ищеца, въззивната инстанция ясно е изразила становището си, че счита, с оглед заявените от ищеца твърдения в първоинстанционното производство, че се претендира обезщетение за претърпени вреди от неизпълнен договор, представляващи претърпяна загуба. Дадените във въззивното производство указания до ищеца-въззивник и направените от него уточнения не съставляват изменение на иска и не направените от ищеца уточнения са дали основание на САС да формира становището си в какво се състои претенцията на ищеца - пропусната полза от нереализирана печалба-приходи по наемния договор или претърпяна загуба от погасено чрез прихващане задължение към трето лице вследствие процесното неизпълнение на договора от страна на общината.

Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване по поставените в изложението въпроси по чл.280,ал.1 ГПК произтича от отсъствието на въпрос с правна характеристика съобразно критериите, очертани в т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Поставените въпроси не са правни, а са твърдение за допуснати процесуални нарушения - необсъждане на доказателства, недаване на отговор на доводите на страните, отсъствие на мотиви, несъответствие на съдебното решение с действителното искане, непроизнасяне по всяко от въведените основания за недопустимост на въззивното решение, отсъствие на преценка за валидността на първоинстанционния акт. Такива евентуални пороци на въззивното решение /за които отсъства основание за преценка да са налице в настоящия случай/ могат да бъдат обсъждани при допуснато касационно обжалване, но не са основания за допускането му. Касаторът не разграничава основанията за касиране на решението от основанията за осъществяване на факултативния касационен контрол.

Поставеният от касатора въпрос по пункт трети от изложението е и изцяло неуместен, хипотетичен и извън конкретиката на развитието на процеса по настоящия спор, тъй като въззивната жалба, за която се твърди да е съдържала твърдение за недопустимост на въззивното решение, е подадена не от касатора, а от ищеца и в нея отсъства такъв довод.

Невъзможността въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол на самостоятелното основание по чл.280,ал.2, предл. трето ГПК следва от обстоятелството, че касаторът смесва основанията за неправилност с твърденията си за „очевидна неправилност“. Въведените от него основания за неправилност неоснователно са отъждествени с основанието по чл.280,ал.2, предл. последно ГПК.Оидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение, а не да изисква подробна преценка на фактическите и правни констатации и оценка за съответствие с действителното правно положение. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните, е относимо към критериите за неправилност на основанията на чл.281 т.3 ГПК, но не и към очевидна неправилност. Позоваването на очевидната неправилност също предпоставя обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, а в настоящия случай такава обосновка няма.

В заключение, искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно. Изводите на въззивната инстанция за обезсилване на първоинстанционното решение са изцяло съобразени и основани на принципната правна постановка, че предмет на делото е спорното материално субективно право, претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба. Когато съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, или когато е определил предмета на делото въз основа на факти и обстоятелства, на които страната не се позовава, решението е недопустимо, тъй като е разгледан непредявен иск.

Ответната страна претендира заплащане на разноски по представения договор за правна защита и съдействие за процесуално представителство за изготвяне на отговор на подадената от Столична община касационна жалба, в който е посочено заплащането на договореното адвокатско възнаграждение - 3 672 лв. брой

Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на Решение № 2007 от 01.08.2019г. по в. т.д.№ 6182/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав.

О. С община да заплати на „А.М.Б.П” сумата 3 672лв. разноски за настоящото производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: